Сядам и аз да понапиша нещо с ясната представа, че не съм гледал
статистики, повторения, ревюта, футболни анализи, гадателско-звездни
анализи и тн. Освен това пак ще изкажа някои от моите теории, които
никога не стават. Нещо като тази, че Стърлинг ще бъде използван като
Стъридж като го няма и ще играе до Балотелата.
Ще започна с това, че според мен явно има някакво неписано правило,
според което прехода на даден отбор трябва да отнеме време. Нещо като
при историята. Ренесанса е започнал тегаво след разпадането на империите
от средновековието, но го е докарал до Новата Епоха. Така е и при нас.
Суаресоерата свърши. Сега отново е време за преход. Имахме стил и отбор
изграден изключително върху личността на уруса и сега ще страдаме
заради това. Преди това се наслаждавахме. Предполагам, че така се
осъществява вселенския баланс. Ще е просто тегаво докато нагодим
всичките тези играчи в един по-нов стил осланящ се на стария. Колкото и
банално да звучи - ще си трябва време. Аз откак се помня все по преходи
ходим. Малко стана като нашия си български преход. И да знам какво прави
Саутхямптън. Но те го играят ролята ни от миналата година - приятната
изненада. Ние вече сме неприятна изненада. До едно време ще е това.
Такива мачове като вчерашния винаги е имало и ще има в купите. От Олие
насам сме имали такива мачове(просто от тогава са ми най-ранните
спомени). Имахме ги и при Рафа, и при Кени, и при Ходжата. В подобни
турнири винаги има изненади, винаги се раждат легенди за "убийци на
гиганти". Така че, нищо ново под слънцето с тези родилни мъки. Нито за
нас нито за другите отбори. Романтика предполагам.
Това, което мен най-много ме издразни не бе резултата и стоенето до
късни нощи, а това че не получихме отговор на нищо. За щастие и нови
въпроси не иникнаха. Нещата са си все така "приятни". Защитата ни е все
така ориентирана. Нападението знае все така, кой, кога, къде и с кого да
застане някъде си. Имам чуството, че сме взели еднотипни футбалери и те
се натискат за едно и също място. Да ама Лазер, Лалана и Стърлинг могат
да цъкат навсякъде из нападението. Не би трябвало да са еднакви, нали?
Явно става въпрос за разиграване и заучаване на комбинации, и свикване с
играта на другите, а това винаги отнема време.
Излязохме със силна единайсеторка, ама то в наше време сме развалени
откъм избор... поне в повечето позиции. Предполагам Роджърс искаше да
приключи мача рано и да ги седне на пейката по-важните момци като
Стърлинг и Лалана. Трябва да му признаем на Брендън, че почти му се
получи. Отново бяхме въплащение на смисъл и въображението в атака. Почти
като симбиоза произлязла от биологичнa фюзия на Рембранд, Да винчи и
Микеланджело бяхме. И комбинациите ни бяха почти толкова разнообразни и
ефективни. Всякаш за това гола ни дойде така случайно. Няма как да не ти
се получи с цялата тая тактическо-футболна живопис.
В защита нещата изглеждаха като структурна комбинация между Китайската
стена и стените на Троя. Всичкото това бе обвито в анти вирусна програма
от най-висок клас - Лукасперски. Нищо не прелиташе и летеше към
Миньолем въпреки троянските коне в защитата ни. Докато не се
появи испанска муха, която направи много силен мач, но си изтърва
човека.
Играта ни след това придоби космическо -нихилистична безсмисленост
докато Рахийм, Лалана и Енрике не заиграха вляво. Веднага си пролича, че
двамата от миналия сезон се разбират чудесно, а тоя от новия е на
същата умствено-астрална вълна. Много красива атака за втория гол се
получи, но това бледнее пред грешките направени в последната минута на 2
минутното продължение.
Ако не друго, по аксидентна случайност ако излезем от групите на ШЛ
никой няма да иска да играе на дузпи с нас. А и в скоро време съм
сигурен, че наказателни удари на Мелууд няма да се тренират.
Заключението ми е, че грам нищо ново не видяхме. Тук таме някой проблясък, малко загатване на разбирателство и до там.
Иначе вдясно си имаме ново Зайче Дюрасел - Мускито.
Няма коментари:
Публикуване на коментар