Много тежко е да си фен на Ливърпул тези дни. Единствената радост е, че лисиците са на мода тази година. Но не знам дали да се радвам, че все още не сме играли с тях. Проблемите са толкова комплексни, че не знам откъде да започна. В момента имам повече въпроси отколкото отговори. Даже единственото нещо , на което имам отговор е какво ще закуся в неработния Понеделник.
Ще започна от нещото, което ако имах сърце щеше да го скъса. Годината е 2010. Продали сме Шаби Алонсо и сме купили стъкления Римския Принц. Играем срещу Болтън. Фабрис Муамба е персонален пазач на Джерард. Мача го измъкваме на косъм. Годината е 2014. Играем срещу Западната Шунка. Персонален пазач на капитана – Даунинг. Жаба Хътинянина занулява плана на Роджърс с нещо брутално елементарно – хващаш мозъка в средата и го задушаваш. Много думи са казани за влиянието на Джерард над нашата игра. Диагонални топки, разигравания, бегове, които хвърчат напред и чакат тези диагонални подавания и тн. Най-лесният начин да спреш Ливърпул е да спреш Джерард да играе с топката. Така и стана. Имаше моменти, в които Стю даже не го интересуваше къде е коженото кълбо. Очите му бяха приковани в Капитана. И то не защото му завижда за тялото или прическата. Наложи се Хендо да поеме функцията на Джерард и да застане най-близо до защитниците и да изнася топката. Ефекта не беше умопомрачителен. Продължавам да пиша за Стивън, тъй като от него зависи прекалено много, а той не показва, че може да се справя точно в този момент със задълженията си. Винаги съм твърдял, че най-голямото изпитания за Роджърс ще бъде оставянето на полу-божеството на пейката. Капитана в момента повече пречи, отколкото да помага. Конкретно в този мач, той не допринесе с нищо за нападението, а според SQAWKA не е спечелил нито едно единоборство. Явно и защитната игра не се е покрил със слава. И това всичкото щеше да е супер, ако беше пресякъл много пасове..... в някоя паралелна вселена съм сигурен, че цифрата 1 е много, но не и в тази. Чисто физически той не може да изкара 3 мача за една седмица. Пиша това, защото се опитвам да го оправдая. Но разума друго ми диктува. (Нещо, което направих и миналата година е, че отписах Капитана). Джерард вече не може да води този отбор. Налага му се да играе като щит на защитата, но се вижда, че няма дисциплината да го прави. Физически се надявам, че с течение на сезона ще навлезе във форма. Но тази пуста дисциплина просто няма как да дойде.
Може би само психически успява. Младите виждат в него една жива легенда и няма как да е иначе. Но за мен една от причините в слабото ни представяне е застаряващият Джерард. Правилото е, че който си го може си го може. Само,че го кажи това на мозъка, който го иска, и тялото, което вече не може. Много е тъжно да гледаш как една легенда залязва. Идол на цяло поколение, бледа сянка на себе си. Емоционално е много трудно да преживееш този процес. Но рационалността в мен иска Джерард да седне на пейката. И да започне да играе колкото се може по-малко мачове, когато ясно си личи,че издиша. Разбира се и когато имаме нужни заместници. Наясно съм, че благодарение на националните мачове в момента ги нямаме.
Защитата. Какво се случва там съм сигурен, че и Стивън Хоукинс ,и Нийл Дегрес Тайсън не могат да кажат. Всеки си има своето обяснение и ми се струва, че всеки одрасква само повърхността на проблема. Включително и аз. Конкретно за мача: първи гол – Лукас се позиционира слабо, не успява да се пребори с човека си и извървша фаул, близо до наказателното. Срещу УХ това е голяма грешка. Следва балонно центриране, което Миньоле трябва да хване. Не го прави. Хендерсон бива надскочен от Томкинс. ШКРТЛ през цялото това време не пази никой и не прави нищо освен да гледа. Нито покри Рийд, нито помогна на Хендо с високата топка. Поне да беше донесъл по една биричка да си пийнат с другия изпълняващ ролята на конус – Миньоле. Втори гол: поредица от слаби докосвания, губене на топка по елементарен начин(Балотели) и неосъществено пресиране на човек с топка. Кожената сфера стига до ония там поредния тъмен от УХ. Морено не пресира от страх да не бъде минат и да му се наложи да прави шпагати. Балонен удар. Миньоле се чуди на кой от шесте езика, които знае да каже – "Извинявам се, че допускам такъв гол". Една огромна поредица от индивидуални и тактически грешки. Не само от защитата. Всички в състава на хартия са качествени играчи. Но когато излязат на терена се държат като анимационни герои. За жалост забавата е на наш гръб....Сако си удря главата в Ловрен – липса на комуникация.... Целият проблем е много комплексен. Отбора в момента изглежда сегментиран. Защитата си играе за себе си, а вътре в самата защита елементите и се държат като изолирани фрагменти, които не са част от цялото. Нападението е отцепено от защитата и халфовете, и на свой ред се бори да намери своето лице. Халфовете са в ничия земя. Помагат от време на време на защитата. Понякога и на нападението и много често на лошите от лошия отбор. И докато нападението все някога ще намери лицето си, с оглед на тренировките и помоща на някой и друг халф, то за защитата съм голям песимист. Говорим за много дълбоки проблеми от всякакво естество- тактическо, тренировъчно, психическо, а защо не и от гастрономно. Не се знае лелката в закусвалнята с какво ги храни.
Едно изречение за Лалана. Влезе и свърза халфовата линия с нападението, но си личи, че още не е готов напълно. Преди той да влезе Балотелата го играеше свързочник. Стара се момчето ама не беше умопомрачителен. А и още нещо – защо Борката беше централен, а Балотелата играеше зад него? За да може Балотелата да сваля топки и да ги опазва? Не знам.
Като цяло ни очаква много тежък сезон. Роджърс няма удобството да работи 6 дни в седмицата с тази младеж на Мелууд като миналата година. Идеите и начина ни на игра ще трябва да се бистрят и обработват в движение. А и Роджърс те първа ще се учи да ротира отбора си. Както видяхме Мартинез има същия проблем при Карамелите. Вярно, че Ливърпул не е училище.... всъщност защо да е вярно? Ливърпул винаги е било училище за велики идеи и учители-мъдреци. Шанкли е дошъл да ни учи и да спретне разпадащото се училище. Пейсли е продължил с госпела. Кени е бил наставляван от Пейсли докато е прохождал в треньорската кариера. Надявам се директора да не изгони другаря Роджърс прибързано.
Заредете се с търпение, алкохол и наркотици. Чакат ни много трудни месеци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар