O неразумни изроде, има ли надежда още да го ева?

Ей копеле батенце чуек прибирам се аз след раота рзбираш ли и отиам да взема храна за котарангеса че оня изял всичко да го ева в котката. И ти каам взимам манжа и влизам в автобуса. Нали се сещащ няям билетче копеленце батка. И се оглеждам кат насран папагал в зоопарк ти каам. И копеле глеам някъв  пич ти кааам няя билетче и отива си взема от прошляка дето кара каруцата  с 10 кинта в ръка. И оня мисир нема му върне уе да го ева. Оня пич и той кат мене разбирш ли почна се оглежда кат папагал дето е отпуснал лайномета рабзираш ли.

По едно време една такаава симпатяга ти каам ма готино момиче симпатичен парчоляк с няква огромна осмивка разбираш ли му подава едно левче а оня ми ти гражданче отказва уе да го ева. И така десет пъти. Викам си копеле батка тоя оше веднъж откаже ли ше и кажа на маценцето че и аз няям да го ева разбираш ли копеле. Оня отказа пак. Стаам аз да и кажа на симпатичната че батка и аз няям разбираш ли мацка. Оная стана отиде и му купи билетче да я ева чуек. Честна дума заклеам се в гроба на баща ти копеле честно. И му го подаде ей такава!! Абе ейййй кво стаа викам аз. Ма докат беше станала мацката на нейно място седна няква друга мацка. Яки мацки в тоя градски уе ейййййй. И оная другата мацка дет седна на мястото на мацката с билетчето дето го купи разбираш ли се осмихна сес. И стана и каза сори че ви седнах на мястото!! Ауе еййййййййййй викам си аз. Тва българия ли е уе? И такова тоя пича и мацката дето му даде билетчето такова седнаха майна и почнаха си говорят и се осмихват дъгее.. ей бемго чуек. Замислих се такова нали се сещаш като ти стане едно такова замислено че виждаш нешо важно сес. И така си се смяха пич и оня кат слезе и си остави билетчето уе. Па нали ме знаеж аз не го оставям сес. Щото съм по от тия другите. Намирам си билетче и не го оставям да ги ева. Те кво другите по ли са от мене уе че ше им давам аз на тях безплатен билет. Аз съм тарикат и оцеляващ уе ейййййййй лек. Ма оня пич остави билетчето уе. Майна често ти казвам лек. И няква друга мацка го взе и се заговори с тая мацката дето купи билета сес.

Замислих се такова ама нещо май мигрена иам че ме заболя темето да го ева. Прибирам се аз и сипвам на котарангенса манжа. Че беше изял всичко малкия дебел коратангенс. И тоя взе ми се радва чуек. Викам си ейййййййй письонино оня ден кат няяше манжа не идваше ми се радваш такова па сея кат те нахраних и се радваш. Та ева в котарангенса аз.

И копеле тогава осъзнах нещо. Слушай батка че е дълбоко ти каам. Ауе викам си аз на кратуната такова докато си удрям мастички в челото. Ауе тва надеждата като котката уе пич. Храниш го поиш го и то ти се радва когато реши. Ама да не би надеждата да е като мацката с билетчето чуек. Да ти дава безплатни далаверки вгат най малко очакваш а ти да я споделяш безплатно чуек. Бемго. Сериозно е тва.