Спомени за смелото сърце.

Някога Анфийлд бе крепост. Велики пълководци са  намирали своя крах на тази свещена земя. Непобедими армий са идвали само за да разберат, че не са безсмъртни. Атмосферата на този митичен терен се равняваше на чудото наречено Сътворението. Нещо неповторимо и неописуемо. А преживелите чудото оставаха безмълвни в своето страхопочитание. 

Анфийлд винаги е имал специална аура. Аура създадена от единството на мениджър, играчи, фенове. Ако една от тези части не функционира в даден момент, то другите две правят всичко възможно да и помогнат. Да я покрият докато тежкият момент премине. Мистицизма идва и от много други фактори, но основата е изградена от тези три елемента. В момента и трите елемента не фунцкионират. 

Мениджърът е потънал в забрава. Вярата в неговите си начини е изчезнала. Няма и помен от това, което Ливърпул бе миналия сезон – унищожителен огнен тайфун, изпитващ мрачно задоволство от разкъсаните парчета месо оставени от враговете дръзнали да се доказват на Анфийлд. Искате да вярвате или не, не Суарез бе създателят на тази космическа сила. Той бе в основата и, но не бе създателя и. Това бе Роджърс. Онзи Роджърс с големите топки. Онзи Роджърс, който вярваше до последен дъх в методите си. Онзи Роджърс, който казваше, че 90-те минути на Анфийлд трябва да са най-дългите в живота на нашите опоненти.  Този Роджърс го няма. Заменен е от треперлив, пребледнял северно ирландец.

Когато човек види състава, с който излязохме вчера какво друго може да си помисли освен, че ще пазим да не ни вкарат първото и второто ще играем агресивно. Логика има – рационален подход. Игра на сигурно. Но когато логичната мисъл стигне до факта, че играем на Анфийлд, че трябва да се възползваме от атмосферата, че в мачове когато играят Алън и Лукас  пред защитата нещата са ужасяващи, то тя губят смисъл.  Опитвам се дори и в това да намеря логика, но не я намирам. Прекалено защитно. Прекалено страхливо и предпазливо. Може би Бритни Спиърс го е казала най-добре в своята дразнещо лаконична песен „Over protected“.

Резултата не закъсня. Лукас и Алън бяха безкрайно неориентирани и позволиха 2ма пехливани да правят каквото си поискат пред наказателното. Не последва спринг и шпагат към човека с топката. Резултата – гол. И това бе най-малкото с което се измъкнахме първото полувреме.  Смените в началото на втората част изглеждаха логични, но аз искам да разбера защо Борко  е оставен извън състава. Ако не е контузен това ми се струва като вид отмъщение на Роджърс. А този егоцентризъм пречи на Ливърпул. По същия начин, по който политическите битки и егоцентризъм попречиха на Бенитез. Не може за 16 дена Ламбърт да изиграе 6 мача мисля, че станаха. И какво правеше Хендерсън забит на лявото крило? Къде е крайният продукт на Рахийм, който е единствената искра в този мрак? Но не искам да продължавам.

Някога великото поле на Анфийлд бе крепост. В стените и се разбиваха природни стихии нечувани и невиждани от човешко око. Страшни хали са се опитвали да я превземат само за да паднат бездиханни на свещената трева. Това олицетворение на смелостта, себераздаването, безпрекусловното желание да паднеш в бой за да го опазиш от чужди ръце е било винаги защитавано от войните в червено и техният пълководец. Но днес? Днес смелото сърце отдало се на каузата е разядено от съмнения и страх. А съмненията и страха водят до загуба на идентичност. Загубата на идентичност води до страдание. За всички.  Трябва някой отново да запали огъня и да затопли студените полумъртви сърца на защитниците на крепостта. 

Пълководецо! Това  е твоя работа! Намери себе си за да намериш смелостта! Намери смелостта за да стоплиш сърцата на своите побратими по оръжие. Затопли сърцата за да запалиш вечния огън озаряващ „Бастиона на недосегаемостта“. А запали ли се този пламък, ние всички отново ще сме безсмъртни. Провалиш ли се, Пълководецо! Всички ще бъдем пометени от забвението.

"Бързата мисъл на Роджърс спаси мача" - Джерард. Мача с Евертън 2-2.

"Вдъхновяващата реч на Роджърс ни помогна" - Джерард. Мача с Уест Хям 1-2.

"Победата над Стоук се дължи на Роджърс" - Джерард. Туре. Лудият мач на Британия 3-5 когато на полувремето Роджърс казва на играчите, че нямат топки.


Има и други. И всичките те са свързани със спомена за смелото сърцe, което днес гасне в безчуствената тъма.