Поема за слънчевото момиче

Сядам да пиша това за хората, борещи се всеки ден с умората.

Трудностите ги заобикалят, но те стискат зъби и се справят,
Борят се и минават, през трудни времена добротата не отричат.

Не искат в пошлоста и елементарността те да се вричат.

И без да го искат в позитивизъм те въвличат.

Без усилия се усмихват.

Вие ни давате светлина в тези мрачни времена.

Вие сте смисъла за много от нас, потънали в самосъжаление и гняс.

Вие сте учителите на малките деца, скрили се от същността,

Вие сте мъдреците държащи за ръка, хората попаднали в беда.

Вие помагате дори когато трудно разбирате това,

И дори когато не искате, в добрите времена ни завличате.

Сядам да пиша за хората, не намиращи никакъв смисъл да продължат.

Огледайте се. Има за какво да сте благодарни нищо, че ви лъжат.

Пиявиците няма да ви оставят. От вашите сили те блажят.

Замажат. истинският ви „Аз“ те се опитват да смажат.

Не се оставайте. Вие сте дарба. Погледнете. И се оставете.

На живота да ви покаже. Човек на слънцето помощ да ви окаже.

Болката и страданието са пътят към по-доброто „Вас“.

Прегърнете и приемете. Към бягство вие не се стремете.

Погледнете  слънчевите хора и заедно се присмейте.

На елементарността. Всичко е с време. Нищо не е вечно.

Болката ще отмине. Споменът ще избледнее, вие ще сте тук.

По-силни от всякога. Запомнете! И на слънчевия човек се оставете.

Седнах да пиша от едно слънчево момиче вдъхновен.

Мрачният облак от слънцето ще бъде подменен.

Исканата промяна ще започне не от нищо, а от теб и мен.

Поощрен. Помагай на хората, които си заслужават всеки ден.

Правете това което правите само и единствено за вас.

За завистта и омразата създадена от пошли хора останете пас.

Показваме благодарност на живота и заедно с хората около нас.

Се опитваме всеки ден да бъдем по-добри,

И да спазваме правилото „просто бъди такъв какъвто си“.

Благодарен на слънчевото момиче ти бъди,

А ако го нямаш до себе си – седни и го потърси.

Мерси.