Ние не знаем кое събитие в животите ни е важно. Можете ли да кажете колко е важна една усмивка, накарала отчаяния да намери смисъл в живота? Можете ли да дадете цена на подадената ръка в труден момент?
Оценяваме ли препятствията, през които минаваме всеки ден? Тези, които ни правят такива каквито сме. Тези препятствия, чрез които се градят нашите характери. Тези, които за да ги преминем трябва да жертваме нещичко от себе си. И да станем нови хора.
Изборът, който правим не е сам за себе си. С всеки един такъв, ние чертаем като фигуристи на лед нашия път в живота. Преплитаме нашите черти с тези на другите.
Животът,
който ни е даден не ни принадлежи. Той е обвързан с животите на
другите. И с всеки жест на доброта или всяко престъпление, което
извършваме ние ковем своето общо бъдеще. Своята съдба.
Съдбите
ни се преплитат, взаимодействат, текат в една посока и се разделят.
Само за да се съберат отново някъде там, където нашите погледи не
стигат.
Ние не знаем кое е важно в нашите животи. Сегашните ни ценности и разбирания са илюзия. За това всеки ден - оглеждайте се. Защото понякога една усмивка, едно "извинявай" може да промени линията по която се движи вашия живот. И някъде там надолу по реката на вечността, накой ден може да стигнем мястото, за което сме си мечтали като деца. Онова истинско място на естествено щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар