Ама какъв терен само, а? Все едно играхме на оризово поле някъде из Китай.
И понеже водата бе малко , някой бе наел малки китайчета струващи 2.99$ парчето
да изливат още с лигените. Между другото
ако си поръчате в следващите 4 минути от ТаоБао китайче получавате едно
безплатно плюс безплатни резервни части – краче, пръстче, оче. Мисля си, че съвсем
леко влажното време оказа влияние и върху решенията на съдиите, които ни простиха
туй онуй.
След мача всички започнаха да изкарват статистики. Чисти мрежи, голове и не
знам си какви неща. Вие хора не разбирате, че най-важната статистика не е
чистата мрежа. Това е факта, че Колин Паскоу за първи път от абитюрентската си
носеше дълги гащи. Ето това е най-важната статистика от мача.
Този мач бе с цената на шест точки. Битка лице в лице с директен
конкурент за топ 4. Единственото важно нещо тук бе победата. Брендън-е излезе с
добре позната тактика, която аз лично не харесвам. Не че не работи или каквото
е. Просто не я харесвам. Така както не харесвам нито един продукт на „Хайнц“.
Оголват се прекалено много пространства по крилата и ако уинг- беговете ти не
са добри от там могат да дойдат много неприятности. Това и се получи в този
мач. Светците яко атакуваха по крилата и на моменти Иб-е и Лазер изнемогваха.
Всички по-опасни положения за Сейнт Мери-тата дойдоха имено от атаки по
крилата. И ей за това не ми харесва тази схема и си мисля, че Роджърс ще я
смени на по-късен етап от първенството или догодина.
Можещият този път бе в вляво позициониран подпомаган от Лазаре, докато от
другата страна всичко се държеше от Ибе-то подпомаган от Каптайн Хендо. Още в
първата минута си пролича липсата на сработеност на тази идейност след като се
стигна до първото спорно положение за светите братя от южния бряг. За наше
щастие играча на Сотон падна много леко и дузпа не бе свирена. Вторият път
когато си пролича несработеността бе за истинската дузпа. Можещият и ШКРТЛ се
сблъскаха за една топка, при което на АлиЕн му се наложи да прави нарушение в
наказателното. Чиста дузпа, но тогава Калоян Приятеля беше зает да си бърше
очите от дъжда и не видя положението. Докато говорим за защитата нека да
обърнем внимание на хърватина, който аз все още не харесвам. Не се представи
никак зле, но имаше един момент, в който тотално се изключи от играта. Това бе
положението с Мигньоле и играта му извън наказателното.
Като цяло тази първа
част от мача и двата отбора трудно вързваха пасове. Предимно топката се цъкаше
в защита и следваше изритване. Това бе играта и на двата отбора. Ние не
пресирахме. Сотон-ите се опитаха в началото на полувремето ама после се заеха
да блъскат топката за да сцепят облаците за да няма гръмотевици. Ама отговорни
са момчетата от Южния бряг, а?
Изключително много ми харесаха действията на Роджърс на полувремето. Видя
как издишаме по крилата и вкара вафлалин(мъжкото на вафла) Морено. Истински бек
за издъхващия Лазар. По-късно влезе и Джонсън, което допълнително ограничи
желанието на Сотон-ите да атакуват по фланговете. И ако това не показва
тактическа грамотност не знам кое тогава. Голът ни дойде някак си случайно, но за сметка на това незаслужено. Ама в такива моменти просто късметът ти е нужен. Забелязал съм,
че когато си в настроение някак си Вселената прави всичко възможно да ти се
получават нещата. Само си спомнете драмите и трудностите през първата част на
сезона. А сега? Тотална разлика. Нещата ни се получават и няма разни Джагиелки
да ни шият в последните минути. Просто има някакъв всемирен закон, който ние не
разбираме. Късметът ходи след хората с позитивно мислене и настройка. И ни се
получи. Кой каквото да говори – получи ни се. Борихме се и желаехме победата повече въпреки, че бяхме много изморени. Да живеят невидимите закони на Вселената и кармата.
Сотон-ите нямаха кой знае какви
положения второто полувреме. Ние също.
Тук искам да вметна факта, че леко Стуридж ме изнерви. Не е във форма и това е
най-нормалното нещо на Света, ама тези отигравания тип на детската площадка
дразнят.
Както и да е. Виновникът за възхода е човека, който беше сменят с
всякакви смехотворковци като ‘Ари РедКнап, Спагети,
Лаудрупи и не знам си какво. След мача с Лудогорец бях казал, че
северноирландеца трябва да се отдели за малко от футбола и да намери себе си
отново. Защото бе изгубен. Сега.... Сега изглежда като прероден и изкъпан. Арогантността
отново е на линия. Свежите идеи и точните смени също. После ми говорете, че не
се бил учил от грешките. Всеки път като си го казвате си припомнайте как той
набара тази система. Как той накара тези хора да играят тази игра. Как той ни
закара на 5 чисти мрежи във всички мачове като гости. Как той накара Паскоу да
си обуе най-после панталони с дълъг крачол. Така както той бе виновният за
слабите ни резултати в началото на
сезона, така и той е виновен за това ново лице на Ливърпул. Покажете уважение и си преглътнете гордостта.
Има и негативи от цялата работа разбира се. Изглеждаме все по-изморени. И
тук Роджърс трябва да покаже до колко се е развил като менажер. Някой от
играчите имат нужда от почивка. Имайки предвид каква програма бяха направили за
малкото Рахийм и като го пратиха на марихуана туризъм аз съм оптимист.
МОТМ – Мигньоле.
С този си пост подравявам новия треньор на защитата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар