Единственият истински цвят

Имало едно време под космическия небосклон обсипан със звезди, една цивилизация наречена Кафяво. Жителите на това прекрасно място били щастливи. Хармонията и разбирателството царували. Нямало завист, омраза, арогантност, егоизъм. Обществото било базирано на взаимопомощта. Развитието на цивилизацията Кафяво се базирало не на конкуренцията, а на предизвикателството. Когато един учен показвал по-големи знания от други, по-голям талант от други, другите не му завиждали. Просто се насилвали да станат по-добри. Но не самостоятелно, а с помоща на самоусъвършенстването и с помоща на по-умния. Така  на базата на разбирателственото предизвикателство цивилизацията Кафяво просперирала. По-умните се раждали по еволюционен път. Те от своя страна помагали безрезервно за развитието на обществото. Имало само един проблем. Хората в Кафяво не виждали нищо друго освен цвета кафяво. Те не знаели за съществуването на другите цветове, защото просто никога не са били ги виждали.

Под същия този небосклон обсипан със звезди, но малко по-надалече същесвували други цивилизации. Те били точно копие на цивилизацията Кафяво, но цвета, който виждали е бил различен. Синьо, червено, зелено, лилаво, черно, розово.

Един ден в Кафяво се разболял и умрял кафявец. Това било първият кафявец от варварски времена насам, който не умрял от ествествена смърт, а от болест. А болеста се оказала и заразна. Събрали се най-великите учени, медици, доктори в цяло Кафяво. Мислили, мислили , но не успяли да се справят с проблема. Така, малко по малко кафявци започнали да измират, докато не изчезнали. Колкото велика и просперираща цивилизация да е била Кафяво те били унищожени от болест дошла от най-близката на тях цивилизация – Розово. Болеста е оставяла розов цвят в епруветките за изследване, но Кафевци не били способни да го видят. Защото не виждали нищо друго освен  кафевия цвят.

Същото се случило и с другите цивилизации населяващи прекрасното място под космическия небосклон обсипан със звезди. Нито една от великите цивилизации не успяла да види другия цвят, който ги избил бавно и мъчително.

Но животът винаги намира начини да продължи. След столетни хилядолетия изпод прахта, в която са се били превърнали величествените градове на тези титанични цивилизации се родил нов вид същества. И на тях животът им бил дал едно уникално умение, непостижимо за брилянтните умове от изчезналите цивилизации. Те виждали всички спектри на пречупената светлина, наричани цветове.

Никой не знаел каква щяла да бъде съдбата на тези същества. Но едно било сигурно. Те никога нямало да виждат едноцветно. На тях им била подарена дарбата да виждат всичко и сами да преценяват, кое е правилно.

Подарена ли казах? По-скоро извоювана от техните предци. 

Защото истината никога не е едноцветна. И не идва лесно.