Гениялността на БитКойн-а

Кратко, точно и ясно. Биткойните са числото "42".

Диамантено хвърчило... или видяно през моята клавиатура.

„Will Liverpool do Spurs?“ – Генерален въпрос задаван от лаиците и канапе треньорите. В превод „Ще направим ли това, което Спърс направиха“.

            Голям разбирач съм аз. Както Спиндермаан казва „АНАЛ-ИЗАТОР БИАХ МАКЛО АС !!!“. Миналата седмица казах, че ще се радвам ако не паднем от Тотманите. Като основни причини изтъкнах факта, че те са по-добре физически подготвени заради ранното им начало на предсезонната подготовка, имат по-добре сработен отбор. И още няколко неща, които не помня. И както се случва в 87% от случаите засягащи моите разсъждения – не се получи.  Явно съм подценил факта, че Роджърс знае на изуст Почетино, след като си го е изтеглил от Замунда и го е прегледал няколко пъти. Браво, Брендъне! Молодец. Сега ако можеш да вземеш и номера на Моринхо и Пелегрини ще си безценен кoлкото биткойн.

         

          Най-после се върнахме към познатия ни диамант в средата на терена. Откога го чаках само. По знайни и незнайни причини това е формацията, в която сме най-добри. Успява да изкара максимума от играч А до играч Я. Дори и Джерард, който направи посредствено първи полувреме, през второто изглеждаше прекрасно. А все пак резултатът бе едва 1-0. Почетиновчетата излязоха с 4-5-1 , обърнат триъгълник с Несесер Чадър и Етанол Капо стоящи пред защитата, а Ериксон зад Айдебайор.  Ние противопоставихме тази чета с логичното Джерард, Хендо, Джолан. Изненадата от предишните мачове, ако може да се каже изненада бе тактическата подредба – Атомната Бълха бе на върха на диаманта и подпомагаше дебютанта Супер Марио и Стуридж.  Според поетите във футбола, този диамант в средата е всъщност хвърчило навигирано от „председателя Роджърс“. И за да станем още по-поетични викам да го сложим „диамантено хвърчило" като термин на тази формация.

         

          Тотманите явно развиват някаква фобия от нас, защото почнаха много слабо на собствен терен. Това, за което не бяха готови бе Атомната Бълха. Въпреки че Марио и Даниел играха нападатели, всъщност те бяха като совалки, носещи истинското оръжие. Оръжието ни се казваше „Стърлинг“ а.к.а „Атомната Бълха“. Никой измежду Несесер и Етанол не успяха и грам да се справят с нашето бързо крилодесетка играещ където и както си иска. И докато Янко Вертонгенов и Дайър бяха едно на едно с Бало и Стуридж, то двамцата в средата на Тотман и грам не се справиха с десетката в този мач, както и мародерстванията на Алън и Перпетуум Мобилето. 

           Признавам си, че Рахийм изглежда доста по-скопосано от Коутиньо в тази роля. Коутиньо изостава като телосложение, а и си личи че му е по-удобно да дърпа конците на атаката от дълбините – да застава по-близо до зоната на Джерард, да поема топката и с някои умопомрачителен пас да изостря атаката. Това този сезон не се е получавало за това говоря принципно.

          И докато Спърс се чудиха как да се справят в защита с набезите на този наш вредител, то напред нещата не изглеждаха никак зле за тях след първоначалното стъписване. Отначало търсиха с променлив успех зоната  между Мускито и Ловрен. След като нещата станаха горе-долу Спъровете взеха да разчитат на наши грешки. А както знаем в защитната игра сме свръх добри. Всички, които отговарят за играта в защита се държат като неграмотни далтонисти страдащи от краткосрочна загуба на памет – нито помнят с кой са в отбор, нито виждат цвета на съотборниците си, нито могат да прочетат имената отзад. Имаше едно време едно Японско предаване по „Евро Спорт“ казваше се „Замъкът Такеши“. Имаше един етап в надпреварата, в който всички се обличаха като кегли и драпаха нагоре по един баир. Супер мудно и нескопосано се опитваха да стигнат до най-високото. На това и ми мязат нашите в защита.

Не трябва да се отрече факта, че второто полувреме нещата изглеждаха по корено различен начин. Не знам какво и що е правил Роджърс в съблекалнята, но изведнъж Сако, Ловрен, Джерард и ко. се превърнаха в добре смазана защитна машина.  Може би специално внимание трябва да се обърне на Мускито, който въпреки жълтия си картон запази дисциплина и се представи много зряло. От другата страна вафла Морена показа защо е считан от специалистите за един от най-големите таланти в Европа. И не става въпрос само за гола. Играта му в защита бе много агресивна и тактически прилежна. Поне един път имам спомен как покри зоната на Сако, след слаб пас от страна на французина. А гола няма да го обсъждам от чисто технически аспект. По-скоро ще обърна внимание на това, къде и как Таунсенд загуби топката. Роджърс каза, че този гол е „бил роден“ миналата седмица, след като Морено не пресира Навас при паса му към Агуеро. Този път испанеца изяде ушите на англичанчето с глава на „бони-бон“. Общо взето и двата бека изглеждат успешни покупки. Млади са, а и явно учат бързо. 

И сега време за малко изречения без логическа вързаност спрямо писаното до сега:

-          Очаквах Супер Марио да се появи на терена в костюм на банан, яхнал БТР, обут в бутонки от кожа на мравояд. Бях в грешка. Момчето се представи на завидно дисциплинирано ниво. Изтърва 2 чисти гола и за първи път в живота си се върна да помага в защита. Не защитаваш при корнери,а? Е вече го правиш.;

-          Изключително вариативни сме и откъм тактика и откъм играчи. При 3-0 изкарваме ДжоЛан и вкарваме годзилата Емре Можещ, които премаза не кой да е а Муфлон Дебелее. Освен това вкарваме Лазер и сменяме тактиката на нещо по-пестеливо. Аз такова богатсво откъм избори не си спомням от сезона с требъла насам.;

-          Атомната Бълха трябва да започне работа за Червения Кръст. Толкова жал му стана за Тотман, че след като мина 45 човека използвайки скорост, близка до тази на звука, подаде топката на Ю Гоу Ориз. Мисля че съзлите в очите на французина са повлияли на мекото и топло ямайско сърце.;

-          От аналогичните мачове миналия сезон изкарахме 3 точки след загуба от Ситите и Сотоните. Тази година имаме 6. Разкош, а?;

-          Много съм притеснен от възхода на Спърс. Миналата година паднаха 0-5 и отправиха 0 удара във вратата. Този път паднаха само с 3 и записаха 1 удар. Ако продължават така след 3 сезона ще изкарат Х срещу нас.

В началото на сезона много анализатори се питаха дали ще направим Спърс. След мача в Неделя отговора е – да. Оправихме ги. *

*To do someone – Да го оправиш.

Убийство чрез рутина или видяно през моята клавиатура

        “Last week, you saw space develop between Skrtel and Lovren. These are things that are very easily rectified by video work, work on the training pitch and getting used to each other.”  - Gary Nevile

         Като ужасно скромен човек ще кажа, че точковият актив от този мач не ме учудва. Очаквах го. И като още по-скромен човек ще кажа и, че и играта не ме учудва. В размислтие си за трансферната политика споменах, че най-нормалното нещо на земята е да излезем и купим огромен брой играчи. Просто защото миналата година разполагахме със стартова единайсеторка + 2ма играчи. Имахме нужда от отбор, което предполагаше купуването на толкова много играчи. Тези играчи ще имат нужда от време за да свикнат един с друг. Да придобият рутината, с която Челси и Си Ти печелят мачовете си.

           И продължавайки размишленията си в тази насока никак не съм доволен от програмата, която имаме. Играем с отбори, които бяха отбори още миналата година и имат нужда просто от пипване и щипване тук и там. Както се видя миналата седмица срещу Сотон,  мачове срешу по-нискокачествени отбори може  да ги взимаме, дори и с липса на сработеност между отделни линии и играчи. Но когато тръгнем да цъкаме срещу силен отбор, с вградени в кръвта им процедури....тцъкаме и се вайкаме след мачовете. Така като съм тръгнал с мрачните окраски да кажа и че срещу Тотмън не чакам нищо хубаво. Ония ми ти щъркели са в по-напреднала фаза в подготовката и фитнес нивото си заради лигавата Европа. Започнаха по-рано предсезонната и е нормално да изглеждат по-подредени от нас в момента. Те са от отборите, които бяха отбор миналата година и имаха нужда само и единствено от леко наместване. Почетино прави точно това. Точка от този мач ако вземем ще съм доволен.

       Искам специално внимание да отделя на нейно величество кармата. Особено тази оставена от Том и Джери. Рафа ревеше 5 години да му се вземе Йованкавич. Ония анимационни герои не му го осигориха. Момчето докато беше във Фиорентина ни наказа. Явно и сега в Премиър ще ни наказва. До кога питам аз? До кога ще я изплащаме тази алчна хедж фъндовска карма?

               Честно казано срещу начина по който излязохме нямам особени претенции. Роджърс излезе да се надиграва с Пелегрини тактическата. Няма лошо като цяло. По целият терен имаше едно такова зануляване. Разменихме си по едно две времеви-пространствени владения на играта. Интересното е, че в началото ситите пробваха пробиви през  Глен-зоната. След 10 минути всичко се пренесе на другия фланг, където имахме двама дебютантина. По едно време и Харт разпъна палатка в тази зона. И все пак нещата не изглеждаха опасно. Нито за едните нито за другите. И тогава се случи онази Грешка. Най-голяма част от вината разбира се отива при вафла Морена. Но нещата никога не са толкова прости.  Нито Джерард  нито Ловрен могат да бъдат изключени от вината за тази неприятна случка. Не ми се говори много за това след като Гари Невилле и Йамие Карагхър се справят по-разкошно от мен:

https://www.youtube.com/watch?v=wQ1D-r5IgZU#t=32 

                 Между другото, така ли искахме да играем миналата година срещу Челси? Да ги надиграваме. Гледайки отново този мач, си мисля, че поне на този етап, с тези два отбора не можем да ги правим тия работи. Разбирам Роджърс защо миналата година подходи към мача с Челси по начина, по-който го направи. Той заложи на това, което ни донесе 10 победи 1 загуба и 1 равен в последните дванайсет мача. Демек заложи на хауса, който създавахме

              

               На мен играта ни в защита ми прилича на спалня в детска градина. Учителката мила, драга подрежда дечицата да си легнат, всяко в отделно легълце, като се старае те да са измити, наядени, да не им се ходи до тоалетна и да са облечени в пижамките си. В момента, в който вратата се затвори, а осветлението загаси настава хаус. Част от дечицата започват да си смъкват пижамките докато скачат в абсолютна дисхармония едно от друго на леглата си. Друга част от децата започва да се лигави, да бъркат в носовете си, да вадят от там жилави секрети и да ги лепят където видят. Миниране му викахме на тоя процес в детската градина. Отделно има едно две деца, които си събуват гащичките и препикават мушкатото в ритмичен дисонанс. Абсолютно всеки прави каквото си иска, въпреки че знае какво трябва да прави – да ли легне на топличко и да поспи. Дано Гари Невил е прав и тези проблеми да се изчистят. Но имам едно такова усещане, че няма да стане. Не заради друго ами имам добра памет и помня миналата година какво беше.

             За отделни играчи няма да говоря. Ще кажа само, че Коутиньо отново не си намери мястото и формата. Къде ли не го въртяха малкия – в средата зад Стуридж, вляво, вдясно, на бека, втори вратар. Не става. Чакаме Лалана и Лазер да влязат във форма да видим те как ще са. Джерард – не го оптисвам НО(без запетайка пред съюза) не искам повече да го виждам в големи мачове в средата на терена. Ако се чудите защо – гледайте отново видео анализа. Както и размислите и страстите ми след повечето големи мачове, в които винаги се споменава дупката между защита и халфове. Срещу отбори под топ 5 – супер. Не винаги грешките му ще се наказват. Срещу Ситите и Челситата – не, ако може. Роджърс е обречен да  реши  най-трудния казус – да започва да остава това що се незаменява на пейката. И ей така да вмъкна не случайно най-перфектния ни мач миналата година беше Тотмън на Бялото Сърце Алея. Там отбора изглеждаше като едно цяло водено от един разум.

          Като цяло съм много „За“ извода на двамата пундита на Скай, че Сити ни убиха с рутина. Отбора им се държеше като добре смазана машина, знаеща какво, къде, как и защо. И въпреки това, въпреки нашата несработеност,  успяхме да създадем достатъчно изпотяващи моменти за  свръх богаташите от града на „Оейзис“.

              

             Според един от изводите произлизащи от струнната теория нашата вселена е създадена от сблъсъка на два разума, две други вселени. Едната е на  хауса, другата е на реда. Миналата година ние изглеждахме като отбор пръкнал се единствено от първата. Сеехме тотална разруха, неразбираема за анализатори. Тази разруха бе наложена не само срещу врагове, ами и срещу самите ние. Сега ще се наложи малко и от другата вселена да прихванем навици. Ред трябва, не става само с хаус. За жалост обаче мачът с Тотмън е след няколко дена. За толкова кратък период от време няма как да създадем тези навици на реда. Дали не трябва  да се обърнем към хауса поне за този мач? Особено след като ни пратиха посланика на тази стихия – Супер Марио.

 

Виждам и още един позотив от цялата работа - утре взимам заплата.

Кофа с Лайна

Главният проблем е, че хората генерално не им пука. Появява се едно такова начинание. Хората започват да се преструват, че им пука. Начинанието приключва. Хората пак не им пука генерално за нищо. Това се опитах да покажа чрез циничния си текст. Ако не съм успял - другия път.

Цивилизация на лицемерието. Ето това е нашият принос към еволюцията.

Поредното  долнопробно-самозаблудена инициатива - кофата с лед. Някакви дрисльовци, богати, известни с много пари и недопринасящи за развитието на човечеството по никакъв начин, се заливат с кофи с ледена вода в знак на съпричастост към АЛС(Амиотрофична латерална склероза) болните.

Представете си само за какво безочие си говорим. Група свръх богати се заливат с вода за да съпричаствуват на болни. Някви гупи като Лайнар(играч на Барселона), и себеподобни нискочестотни мозъчни инфантили са решили да покажат колко са човечни. Алоуууууууууууу! Изклесяци! Замисляте ли се въобще колко лицемерно е това. Все едно да излезеш от Скара Бара, да видиш някакъв човек, който не е ял със седмици, да се прибереш във вас и да се залееш със свински пържоли в знак на съпричастност към гладните по света. 

Това е поредният опит на мижитурки да осмислят ненужното си съществуване. Начин да се почусвтате, че и вие помагате за световни каузи. Сещате се. Като чикията. Ама не от оная мазната 30 минутна, в която си доставяш максимално удоволствие. Не, не. Говоря за 15 секундната чикия тип "след 2 минути се прибира жената, дай си прасна една". Чувствате се добре, удовлетворено, но не сте изпитали максималното удоволствие. Нито сте направили кой знае колко след това. Просто сте отбили номера. Даже и следата е отекла в канала на времето.

Ако искате да помогнете на някой що не отидете да дадете пари, както направи чичо Чарли? Знам какво ще кажете - "Това е символично. След като започна кампанията даренията са се увеличили с три пъти". А знаете ли аз какво ще кажа "Ви го начукам с отскок!!!".Вие сте лицемерно създание и правите това, защото е модерно и защото искате да се почуствате добре от себе си. В следващия 1 час вие отново ще взимате продукти на мултимилиярдни компании, които тровят хора и природа по света. Ще подпомагате ШЕЛ, ГАЗПРОМ, КОКА-КОЛА и т.н да унищожават флора и фауна по света. Но пък хей, заляли сте се с кофа с вода. Вече сте добър човек .Майната ви!

Ако искате да помогнете и да покажете съпричастност - разболейте се от болеста. Искам да се разболеете от болестта и да ви питам готино ли ви става като виждате как някакви свръхдоволни от презадоволения си живот хора се заливат с вода? Всъшност ще се почусвтате добре. Защото гнусотията на цивилизацията ни до там е стигнала, че да кара хората да наричат проблеми с други имена, само за да се почустват по-добре. "Виж Петьо, Неймар (Лайнар) се заля с кофа с лед заради нас. Вече се чуствам по-добре".  Хората са толкова заблудени, че вече вярват във фекалиите, с които ги обливат всеки ден. "Виж Петьо - наведи се малко повече. Точно така, а сега не се притеснявай от машинния звук зад теб. Това е само 45 см. вибратор, който ще ти го завра в ануса в знак на съпричастност с хората със запек по света."

А защо не подкрепите мъжете с една топка, като си отрежете и една своя. Тогава да ви питам добре ли ще ви стане гледайки как синът ви си реже топката, за да ви накара да се почуствате по-добре. А от това тръгне кампания "Син реже топката си".

Някога питали ли сте се колко хора по света нямат достъп до питейна вода, а лицемерни фъшкии наричащи себе си върха на човешката еволюция. Ви имам и самозабравянето.

Някой знае ли кой е Джонас Салк? Разбира се, че не. Това е човекът създал ваксина против детски паралич. Знаете ли колко пари е направил от това. Нула. Зирой. Нада. Дал е ваксината за безплатно използване. Не е искал да бъде наричан герой. Не е искал пари в замяна. И ето това е истинско добро. Това е истинска съпричастност. Да направиш нещо смислено, рационално за човека в нужда. А не да си правиш селфита и да слагаш #Помогни и да постваш по фейсбуци и други а-социални платформи. 

А някой помни ли Марио? Що момчето си е замълчало и е направило това, което е трябвало без да търси споделяне. Толкова ли е важно за нас като направим нещо добро да се самоизтъкнем? Да покажем колко хора сме и ние? Колко помагащи и смислени мекотели сме? На мен това ми прилича на егоцентризъм. Чесане на егото. 

А другият път когато искате да сте съпричастен към нещо бъдете към хората, загинали във Виетнам. Номинирайте 3ма човека и се залейте с напалм. Ето това вече ще е истинска съпричастност. 

Ето една идея: Залейте се с кофа с лайна, дарете пари за някоя кауза и дайде една кофа с питейна вода за хората в нужда....... или това е прекалено рационално за вас?

Нов сезон стар резултат... или видяно през моята клавиатура

... „but the quality of Liverpool, they don't need many opportunities to score and that makes the difference.“ – Роналд Куман след мача в Неделя.

И така оцеляхме без футбол. Август е тук заедно с горивото захранващо емоциите ни. Ливърпул е името на това гориво. Не знам за вас, но за мен световното играеше ролята на соя. Имаш нужда от 1 пържола те ти сервират соя. Да, световното беше интересно, но.... соя брат, соя! Чувствата са тук отново. Високото кръвно и истеричните викове се завръщат. Подгответе наркотиците и алкохола. Сложете телефон „112“ на бързо набиране. Завържете тъщата и я провесете с главата надолу. Дайте и шанс да направи нещо смислено с живота си и да го играе боксова круша, която да поеме агресията ви през футболната година. С думи прости – започна се.

Голям зор този мач.  За хората, които са отвикнали сигурно е било като мини инфаркт. Голяма заслуга за тази сърдечна криза има Куман. Камерите хванаха това подпухнало бебешко лице отчаяно да гледа как анихилираме Дортмунд. Преди 1 седмица холандецът изглеждаше отчаян. Уви, това беше само маскировка. Куман беше организирал отбора си по брилянтен начин. Между халфовата им линия и защитниците им имаше около 0.5 мм. празно пространство. А точно в това място вирее Коутиньо. Подпухналото бебешко лице явно доста добре е наблюдавал мача ни с Борусия. В него малкият бразилски хобит-магьосник правеше каквото си пожелае с целия отбор от Дортмунд.  В мача преди седмица му бяха оставени прекалено голямо време и пространство с топката в крака. В Неделя не бе така. В много редки случаи Филипе бе оставен спокойно да поеме топката и да се обърне в противниковото наказателно. Светците отлично бяха накарали празното пространство между отделните линии да изчезне. И нашият бразилски магьосник бе занулен. Отделно, че Сотон знаеха слабостите в схемата ни и атакуваха през фланговете, предимно вдясно където беше дебютанта Мускито. Добро представяне на младежа, който постепено влезе в час с изминаването на минутите в срещата.

Но Сотон не бяха безгрешни. Забеляза се една дупка оставена между Фонт(е) и Клайн. Първият път Джерард намери Стъридж  с отличен пас точно в това празно пространство. Докосването изневери на танцьора. Вторият път обаче бащата на 21 деца не ни изложи. И отново от тази зона тръгна Стърлинг. Тук трябва да се отдаде специално внимание на Perpetuum mobile -то Хендо. Имам си аз една скрита теория, че той, Стърлинг, Стъридж ще са ключови за този сезон, но да видим. До преди гола ясно си личеше освен липсата на фитнес и липсата на Суарез. Не на Суарез въплатен физически, а неговото движение. В предни позиции всички бяха статични. Никой не се опитваше да изкара защитник от зоната му. Никой не правеше набези срещу директен опонент. Всички стояха в по-голяма част от полувремето като статуи. Имаше един куриозен случай, в който Стъридж, Стърлинг, Хендерсън, Коутиньо стояха в това 0.5 мм. място, което беше оставено незащитено, на една линия. И нищо. Ни помен от движение. Всеки един от тях чакаше топката на крак.

И тук идва време за втората ми теория, за която нямам грам доказателство. Стърлинг ще бъде тази деветка и половина, която бе Суарез. Просто чакаме завръщането на един от Лазер и Лалана, които да изземат функциите на крилото Стърлинг(между другото малкият не се покри със слава в дефанзивната част от играта в този мач) и го оставят да мародерства заедно с Даниел. И ето още една налудничева теория – това ще е играта ни в мачовете у дома срещу т.нар. малки отбори. Навън и срещу по-сериозни опоненти си мисля, че ще виждаме повече контра-атакуващ Ливпрул в стил срещу Нюкасъл преди 1 сезон.

И дойде време да се спомене тази пуста защита. Миналата година сме били най-гледания отбор във Висшата лига. За това и прибрахме толкова много пара. И защо сме били най-гледания отбор – защото сме психопати. Роджърс налага един определен стил на игра, в който отборът трябва да поема рискове. Дори и понякога това да означава един  в червено да е изправен срещу двама противника, както бе с Мускито вдясно в отделни моменти. Отбора трябва да атакува и да побеждава зрелищно. Инфарктно. А за да поддържаш подобен стил на игра ти трябва енергия, динамика, особено  в средата на терена.

Защо ги говоря всички тези неща след като говорим за защита? Защото и да ни позволят 51 защитници да сложим на терена, резултата ще е същият. Заради стила ни и заради липсата на баланс в средата на терена. Лукас не се покри със златен статус след този мач, но той е само част от проблема, а не самия проблем. Проблемът се казва партньорството „Джерард - Лукас“ и ако има едно добро нещо свършено както трябва в Неделя от бразилеца, то това е да снеме цялата вина от капитана... Който беше слаб. Единственото, с което допринасяше за играта бяха дългите диагонални пасове. Тази двойка не трябва да съществува като вариант в главата на Роджърс. Липсва разбирателство между двамата. И двамата не се разбраха цял мач кой да застане пред защитата. А да не говорим за липсата на енергия и динамика. Благодарение на тази ос пред защитата имаше дупка, в която можеше да се построи цял крайбрежен хотел, барабар с изкуствения плаж и заливчето. Че и място за две „Планета Пайнер“ имаше. Разбирам защо Роджърс  не рискува с Хан(кефи ме така да му пиша името, така че не ме интересува как се произнася. Понякога и „Можещият“ ще го пиша). Нов е все пак... Лукас и Джерард! Двамата един до друг и то в един отбор? Колкото и да е недолюбван „уелското Шави“, той допринесе с нещо, което статистиките не ловят – енергия. Никой измежду оста ДЖ. – ЛУК не може да се похвали с това.

С влизането на Ламбърт нещата малко се усложниха за светците. Ламбърт чрез спъването си в топката два три пъти успя да обърка защитниците на Сотон. А и вече имаха + 1 човек, за който да се притесняват. Изведнъж полето на противника се превърна в едно по-забавно място. Червени фанелки не липсваха пред вратаря. Взехме и да разширяваме терена откъм атаки по фланговете и логичното се случи.....

Освен че отбелязахме, Миньоле ни спаси. Също както миналата година. Абсолютно дежавю. Играхме посредствено. Нямахме много матрял за оптимизъм, но бихме. Кога преди миналата година е било така? От Рафа насам може би не сме печелели с никаква игра. Изключвам отделни моменти.  И тук Куман отново се показа като разбирач, въпреки противоречивия му профил като треньор. След мача той каза, че нямаме нужда от много възможности за да бием. А това е лаф, който най-много се използва   за класни отбор. С класно нападение.

И за накрая да спомена още една налудничева теория. Тя гласи следното „Напусна ли ни бе, дЖанъм, Суарез?“. Чисто физически – да. Но гледайки как се емнахме да обръщаме развоя на мача? Желанието да не се задоволяваме с точката охарактеризираше много добре уруса. Това, което той бе за нас. Дали не ни е ухапал и предал болестното състояние наречено „победата е единствен вариант“? Предстои да видим.

Ще направим ли Тотмън* или очакванията ми за сезона

Първо искам да започна с една лека вметка колко се радвам, че трансферният прозорец е към своя край.  Това е един ужасен период, в който от 18 до 50 годишни се държат като 5 годишни в момента, в който видят странен знак произлязал от клавишите тип :%$№@!+_#.  Веднага щом някой 105 кг.  човек, ядейки лютеница с кренвирш натисне някой от тези клавиши, добавяйки име на футбалер и думата „Ливърпул“, горепосочените герои на различна възраст откачат, започват да викат, пищят, хапят  и да изказват компетентно мнение на база ЮТюб.

Това е период, в който всички футболисти за които не сме чували са „анонимници“. Всички останали отбори се подсилват със сила(не се извинявам   за тафтологията), а ние купуваме елементарност.  И това излиза от устата на хора, които знаят целия свят на изуст, понеже са го изтеглили от Замунда най-малко два пъти. Получава се синдрома на „Ядрената енергия“ или казано по друг начин, всички разбираме от ядрена енергия и за това сме „против“ или „за“ като ни питат. А какво е „тежка вота“ ходи питай бай Жельо- Хамало в местната кръчма. Никой не му минава през акъла, че в отбора има едни хора, които знаят кой е третият брат на втората кака на сестрата от втория брак на даден футболист. Или така наречените – истински експерти. Скаути и разните му там аналогични. Не ракия – експерти като нас.  И стига с това „Не купуваме доказани имена“. Кога Ливърпул е купувал доказани имена? Суарез, Торес, Алонсо, Масчерано, Агер, Рейна, Стъридж, Котиньо? Кои от тези имена е бил доказан футболист, когато е позирал за първи път с червената фанелка? Всички са били обещаваща класа. Никой не е бил доказан футболист. Кое е последното доказано име, купено от Ливърпул? Мориентес?

И така, започвам със заключението. Ще направим ли Тотмън? Според мен – не. Ако ще се дъним това ще стане по нашите правила и разбирания. Ще се издъним по Ливърпулски. Не по Тотмънски.

Но откъде тръгва това цялото сравнение с Шпорите? И те,  както и ние,  си продадохме звездата. Друга прилика е............. Ами няма.

Роджърс, откакто дойде на власт, говори как отборът е звездата на отбора, а не личността. Не Суарес. И на 50% е прав. Или на 100%(Моля хората да не откачат при вида на знака за процент. Вярно е, че ям лютеница с кренвирш, но нямам туйтър и не съм ITK)? От 3 години налагаме тази наша звезда- отборът. /Лондончани такъв лукс, произлизащ от последователността, нямаха. АБВ му го набутаха с отскок. Поздрави от Балдини предполагам .От Рафа насам не е имало такава приемственост при нас/. Суарез бе толкова магически, защото системата работеше за него. И той работеше за системата. Двете бяха създадени един за друг. Или Суарез беше най-пригоден за системата? Както и да е. Нормално е когато едното производно го няма, другото да намери начин да го замести.  Но как се замества един от най-добрите играчи в Света? Никак! Не само защото не може, а защото Роджърс ще се опита да докаже твърдението, че звездата е отборът. Независимо от имената на гърба, системата ще се погрижи нещата да вървят. Или казано с думите на Роджърс „Схемата няма значение. Важен е принципът.“. 4-4-2, 1-4-5,8-10-12 са само цифри. Този отбор ще играе така, както свикнахме в последната година и половина да го гледаме. Това е начина на Роджърсовия Ливърпул. Ако има хора, които вече подготвят сезала за да се самообесят, прочитайки словосъчетанието „Роджърсовия Ливърпул“, да им кажа само, че самоубийството носи лоша карма.

Може би друга прилика с Тотмън е купуването на много играчи. Тук малко канапе- треньорите се дънят, защото Ливърпул имаше нужда от много играчи. Тази година няма да имаме комфорта произлизащ от  липсата на мачове. С 14 човека не можем да изкараме цял сезон. И за това бяха закупени толкова много „анонимници“. Така че, не разбирам какъв е проблема да се купуват толкова много играчи. Ако теорията на северноирландеца се окаже вярна, то тези бройки няма да имат проблем да се впишат в отбора, защото малко или много знаят за какъв тип игра иде реч. И забележете – всички играчи идват с т.нар. „глад“ за игра. Никой от тези играчи не е доказан. Дори и „Бесният Стар Пенсионер“ Ламбърт. Бяха закупени играчи, които са гладни за успехи. Гладни да се докажат на голямата сцена, запознати с философията на Роджърс. Не играчите се купуват за да се прави система, а за да се впишат в нея. Друго, което трябва да се отбележи е, че част от закупените играчи имат опит в Европа, но нямат в Англия. А друга част имат опит в Англия, но не и в Европа. Хитро, а? При белите от Лондон подобно нещо нямаше. Там бяха закупени солидна доза обещаващи и гръмки имена, без грам опит в Англия. Шоукрос дойде, оригна се в лицето на двама и онези веднага се опитаха да си намерят дипломатическите представителства на нациите си, за да може набързо да изкрънкат визи за напускане. Така че и тук нещо Тотмън теорията ми се губи.

И така, какво очаквам от този отбор за сезона? Неочакваното. Непредвидимото. Просто защото това сме ние. Не знам какво ще стане. Нито очаквам, че ще спечелим нещо. Не съм сигурен, че сме дорасли до там. Самият Роджърс спомена, че сме напред с една година от развитието си. Какво значи това, само може да гадаем.

Това което знам е, че отборът за първи път от Рафа насам има лице. Има облик. Има идея извън днес тука така ще направим пък утре каквото дойде. Има играчи, които искат да се докажат/а четейки истински анализатори, а не канапе-треньори с ожесточено развита ракия-философия като нас/ и на всичкото отгоре са и качествени. А това е обнадеждаващо. Реални очаквания според мен е задържане в топ 4, силно представяне в ШЛ/просто защото това е нашата лига/ и някоя купичка полуфина/финал.

А, да. От чисто игрови план очаквам Стърлинг да го играе деветка и ½ . Имам едни такива наблюдения и си мисля, че точно това ще направи Роджърс.  Ще използва при нужда бащата на 24 деца в същата роля, в която използва Суарез.

Та така, не очаквам да се издъним по Тотмънски. Ако ще се дъним ще бъде по Ливърпулски.

*Да направиш Тотмън – да продадеш голямата си звезда и да се провалиш в последвалия сезон.

Урусофили, урусофоби и малкото момченце.

Всеки измислен супер герой разделя мнението на дадена въображаема общественост заради супер способностите си.  Чрез своите супер сили даден супер герой( Супермен, Сайдърмен) застава над общоразбраните устои и закони на обществото.  Просто защото тези норми и закони, било то обществени или природни, не важят за тях. А това "го страхува" нормалния човек. Едната част от измисленото общество счита, че тези индивиди трябва да стоят заключени. Да бъдат под контрол. Другата част счита, че силите са дадени с цел да помагат за добруването на измислената цивилизация.

Та  Суарез го направи отново. Също като супер герой  раздели племето на „Феновете на Ливърпул“ на две.  Урусофили и урусофоби. И поредно противно трансферно лято пое по една вече позната треактория -  „А ли нашият супер герой ще напусне корабЪТ.“

Урусофилите застават упорито зад Суарез. Поставайки култа към личността над общото, те твърдят, че без уругваеца Ливърпул е обречен. Уруса е този, който е докарал отбора до там, докъдето я докара миналия сезон. Единствената неприкосновена божествена сила, която ни се притече на помощ по пътя на изграждането. Силно оръжие в техните ръце е факта, че уруса е взел дейно участие в 43% от головете миналия сезон. Той е Той с главно „Т“ и трябва да бъде подкрепян във всяско едно отношение, та дори и да убие човек бъркайки му в очната ябълка с показалеца на язовец- евнух. Продавайки го се обричаме на постоянно повтаряща се посредтвеност(тази мисъл я посвещавам на Ницше). Роджърс, отбора и феновете трябва да са признателни на гения от Уругвай и трябва да направят всичко възможно да го задържат. Слушайки и четейки теориите на урусофилите, един неутрален фен би си помислил, че положението граничи с безнадеждност. Все едно сме подписали с Делян Пеевски за централен нападател, а Бат Боко Борисов ни е крилото.

Урусофилите, в опитите си да защитават наш герой Луй не виждат как за поредно лято клубът остава на заден план. Егото на нападателя засенчва работата свършена от ръководството през годината и резултатите които бяха постигнати. Клубът не може да работи нормално. Ливърпул бива изписано с малки букви под заглавия с големи букви, удебелено, съдържащи името на Суарез в него. „Постави се на негово място“ измества „Постави се на мястото на клуба“. За втора поредна година личността е над общото.

Урусофобите искат Суарез незабавно да бъде продаден на правилната цена. Ако може преди това да бъде обесен, изкормен и обезчестен от човек носещ звучния прякор  „Дончо 32-та сантиметра“. Уруса се бил изплюл на всичко що е Ливърпул.  Чрез своите постъпки той потъпква, тази грозна дума, морал-а, на клуба. Ценностите, на които се гради династията, религията „Ливърпул“.  Този божествен клуб не може да си позволи да държи в редиците си токсични личности, поставящи се над институцияата. Стига се до там, че да му се пожелават неприятни неща в новия му клуб.

Урусофобите поставят на заден план всичко, което е направил Суарез за клуба. Манталитета на победител, който той върна в редиците на отбора. Манталитет, избягал далеч от Мелууд в последните години.  Тази личност докара отново усмивки на лицата на милиони червени сърца по света. Създаде незабравими спомени. Накара отново циниците да повярват в магията  наречена футбол. И най-важното – накара хората да почувстват религията „Ливърпул“, а не просто да я защитават на разбирания вменени от спомени.

За нас, феновете неспособни да изберат страна, уруса е светкавицата разцепваща мрака, нежелаеща да признае загубата в борбата с мрака.  Той е като онези красиви снимки на природни бедствия, които докато ги гледаш изпитваш страхопочитание към силата на природата. Настръхват ти косъмчетата по гърба, гледайки облаците надвесени над градове. Свектавици разрушаващи Бруклинския мост с впечатляваща лекота. Изригващ вулкан в пурпурно-кърваво-слънчево червено разтапящ села за секунди. Прекрасно за гледане, но само да е далеч от теб. 

Всъшност това е общото между двата разделени клана. И за двете страни Суарез е футболен гений.

А в сърцето на тази природна стихия стои едно уплашено момченце. Момченце гонещо мечтите си. Чрез своята воля и сила то ги изпълнява  една по една. Методично. И на всяка цена, та дори и това да го постави в позиция да е сам срещу света. Следващата му мечта е една от най-големите. Незасивимо какви ги говори пред медиите, мечтата на всеки един испаноговорящ футболист е да играе за футболните бастиони на тази култура – Барселона и  Реал.

„Истинските фенове на Ливърпул подкрепят Суарес!“ – гласи един от слоганите на Урусофилите. Аз като истински Урусофилофоб подкрепям. Подкрепям детето Суарез в това да изпълни мечтата си и да заиграе за един от испанските грандове.