Призраци и сенки.

В това сме се превърнали. Не губим, защото отбора ни е пълен с некадърници. Никой не може да ме убеди, че Кристъл Палас имат в пъти по-добри играчи от нашите. Губим защото отборът ни е по-слаб. Психически, физически. Когато се съберат всички елементи в едно, те имаха по-отбор от нашия. Бяха по-вдъхновени, по-агресивни. Желаеха победата повече.

Кара каза, че липсват характери в този отбор. Всички се вглеждат в човека до себе си и чакат някой да поеме отговорността. Вижте първия гол. 3ма играча около онзи дето проби и дето не мога му напиша името. Всеки чака някой да стъпи здраво и да му отнеме топката. Никой не го прави. В това число и Джерард. Който отново изглеждаше като хероино зависим във фитнес зала. Джерард не може да пази тази защита. Миналата година се случваше същото в началото на сезона, докато формата му бе слаба. След това се подобри, но нещата пак не изглеждаха розови. Но пък имахме нападение, което да скрие този недостатък. Защо пак го пиша това не знам. Всеки път едно и също.  То и за това и анализи не могат да се пишат. Щото всичко е едно и също и се повтаря като  болната мисъл на Ницше, че живота е кръг и во веки сме обречени да преживяваме едно и също и да правим едни и същи грешки.

И Роджърс продължава сам да си затяга примката около врата. Продължава да повтаря едни и същи грешки, а миналата година ги поправяше, повечето за отрицателно време. Някой за по-дълъг период от време. Но... Защо Ловрен продължава да е титуляр? Нали трябва да играят хората във форма? Коло изяде всичкото бял балет. Къде е той сега. Да, до там сме я докарали. Коло да ни е най-добрия защитник. Грешка след грешка, след грешка  и хърватина е все още титуляр. Защо Джерард продължава да е титуляр на същия принцип? Диагоналните топки не вървят. Защитата му на защитата изглежда като 20 годишен растафарианец пушещ марихуана от 3 годишен. Мека и миролюбива. Защо Лукас не играе? Може да е муден и бавен, но със сигурност знае за тази роля повече от Капитана. от 60-та до 80-та минута  нямаме нито едно спечелено единоборство/такъл/. Това мисля, че пасва перфектно с излизането на уелското Шави. Също така и с периода, в който ни го натикаха с отскок.

Ние биваме пребити и унижени. Не падаме на база качества. Говоря за ей такива мачове, а не Челситата и Реалите. Просто биваме пребити. Избутани и убити с камъни.

Липсва характер, липсва личност, която да поведе отбора. Онази личност с огън в корема, която с кръв, сополи и кал на лицето се изправя пак и пак, и пак. И отказва да приеме идването на мрака. Знаейки, че неговия вик ще задържи светлината той крещи с всичка сила...стиснати ръце в юмруци. Символ на отказа да се предадеш. Без бой. Къде е този герой? Къде е гнева? Тази дарба опазваща сърцата от заробването.

Роджърс е бледа сянка на себе си. Играчите ни са като опитомени тигърчета в мазерати на мазен арабин от Катар мухащ вегетараиански дунер. Призраци и сенки. Ето в това сме се превърнали. Сенки на спомена от миналата година. Призраци на отминали величия, бродещи неосъзнати, живеещи в спомена за отминалите славни времена.

Играчите трябва да се събудят. Трябва тези носещи Ливърбърд-а да усетят болката от материализирането на духа за да избягат от апатията. Трябва пак да се почустват живи. Някой трябва да извика срещу приближаващия мрак. И този някой вече не е Джерард. Той вече не е лидера, който води с пример. Той е мъдрия старейшина, който само говори истини, но няма силата да ги направи реалност.

Това трябва да е работа на Роджърс. Но в момента той е по-сянка и от Нуб - Сайбот/който не е играл Мортал Комбат да Гуугъл-ва/.

Авария в метрото

Будилникът извъня и беше време да ставам за работа. Погледнах към компютъра. Там котката ми беше седнала и разглеждаше електронните издания на  “The Times” и на „The Guardian“. Беше си сложила очилата, че нещо напоследък е много късогледа. След като видя, че съм станал ме попита дали искам чай с филийки намазани с мармалад. Акцента и бе ясно изразен британско-принцески. Снощи пък говореше като самозапалил се будистки монах. Котките са странни хора. Нямаше как да откажа. Влязох да си тегля един душ докато с малкия коткодзил обсъждахме финансовата обстановка, рецесията на Япония, провала на нео-либерализма, либертарианството и парекон. Хапнах си аз от прекрасните препечени филийки намазани с конфитюр и изпих Мурсалския си чай. След това си поръчах две китайчета от ТаоБао, че ми бяха свършили. Изкарах голям късмет, след като се оказа, че има промоция. Поръчваш си две, получаваш три с резервни части за тях - допълнително оченце, ляв крак и бъбрек. Трябваше само да довърша китайската скоропоговорка – „Шун ин Сие, Ан Пун Ши..“. Разбира се трябваше само да добавя „Ким Ун Шие Пю“

Котката ме изпрати до вратата съобщавайки ми цената на акциите на ФацеБук и факта, че е заровила малко момченце в нужника си. Котките са странни хора,нали?

Както винаги се разходих до метрото, което е на 15 минути пеша от нас. Слушах Вивалди в изпълнение на Джи Джи Алин. За мое раздразнение беше пълно с хора. Явно  бях подранил и хванах пика. В купето всички бяха подредени като в 9-то ниво на Тетрис. Кой където намереше запълваше дупки както можеше. И тогава аварията се случи. Някой си изпусна душата. Както гласи „закона на Пръдналия“, всички започнаха да се оглеждат и да се сочат с пръст. Както гласи същият този закон този, който не се оглежда – е та негова е.

А пръднята беше от този тип, която кара температурата на Земята да се покачи с 4 градуса. Такъв вид пръдня, че хората да хванат лъчева болест, а очните им ябълки да се разтопят. Такъв вид пръдня, че на АЕЦ „Козлодуй“ да им се налага да теглят заем за да отворят ново хранилище за радиационни отпадъци за да съхранят тази адска материя. Пръдня толкова мощна, че придоби физически пропорции. Такъв тип пръдня, заради която създателя й го обявяват за враг номер 1 на обществото, а действието по изпускането й за терористичен акт. Денят в който е изпусната се обявява за ден на национален траур. Такъв тип пръдня, след която полюсите на Земята се изместват с 4 градуса. Такъв тип пръдня, която може да потопи презокеански лайнер. Такъв тип пръдня, която прави гащите ви да натежат с 500 кг. Такъв тип пръдня след която оставате без гащи. Такъв тип пръдня, която отваря „Червейна дупка“ в пространството. Такъв тип пръдня, след която умирате, след което се раждате след което умирате. Такъв тип пръдня, която сваля космически станции. Такъв тип пръдня, която се използва от Нийл Дегрес Тайсън да покаже нагледно какъв газ е спомогнал за изчезването на динозаврите. Такъв вид пръдня, която немците са използвали във Втората Световна, когато са изпадали в липса на „Циклон Б“. Такъв тип пръдня, която би накарала българско правителство да подаде оставка. Пръдня причина  за  Големия Взрив. При мириса на тази пръдня дори корозията по Опел-ите вдига ръце и си тръгва.

Когато зловонността достигна апогея си настана хаос. Едно малко момиченце започна да пищи и да споделя, че вижда мъртви хора. Едно куче се самоизяде след което се самоизплю във формата на пингвин. Очите на петима пътника се отделиха и започнаха да стачкуват искайки протекция от социалното министерство. Едната от очните ябълки налетя на бой на една детска количка. Една жена пътуваше с мъртвия си съпруг. Оня отвори очи и взе да търси пистолет да се гръмне, че не можел повече. Шофьорът на влака се хвана за гърлото и взе да се търкаля по земята, споделяйки сподавено, че се задушава. На елечето му пишеше „Бат Георги“. Един мармот се замозапали в знак на протест срещу анти-хуманната обстановка в българското метро. Група гниди се превърнаха в пеперуди, след което се взривиха в прозореца крещейки „Свобода за поповите прасета от Каспичан“ на арабски. Рекламите по стените взеха да се белят и да крещят „НЕ ИЗДЪРЖАМ ПОВЕЧЕЕЕЕ. СКЪCАЙТЕ МЕЕЕЕ!“. На едно момиче до мен и опада косата след което и пораснаха расти по устните. Една силиконова бомба се превърна в гръцка амфора след като силикона и се втърди чрез керамичилизация. Едната врата започна да се отваря и затваря постоянно като през това време твърдеше, че е ушила 28 кожуха и 5 цървула, докато е пиела ракия с група гръцки морски крави, избягали от Ботсвана.  По едно време се появиха същества от 5ото измерение и заплашиха, че ако продължаваме да тровим Космоса с такива химии, ще ни заличат. Не се издържало вече. По едно време влака, който минаваше покрай нас се спря, изкара един нож и започна да си реже гумите.

Итересното в случая беше, че само аз не се оглеждах....

Реплика на деня

I look at it this way... For centuries now, man has done everything he can to destroy, defile, and interfere with nature: clear-cutting forests, strip-mining mountains, poisoning the atmosphere, over-fishing the oceans, polluting the rivers and lakes, destroying wetlands and aquifers... so when nature strikes back, and smacks him on the head and kicks him in the nuts, I enjoy that. I have absolutely no sympathy for human beings whatsoever. None. And no matter what kind of problem humans are facing, whether it's natural or man-made, I always hope it gets worse.

Здлавуейте

 Здлавуейте. Аз се казвам Кило и съм на 5 годинки и 2 месеца. Хи-Хи.  Почти в пъуви клас съм. И съм много готин. Мама каза, че съм готин като настълган аспелж. Какво има впуедвид? Не знам. Тати пък каза, че съм имал вкуса на мама като ми яде пъпа.Стланно. Явно мама е аспелж като мен.

Мама и тате са алтисти. Мама е художник, а тате е писател. Тате казва, че мама е цветно пласенце. Цялата постоянно е омазана с нещо. Обаче и това е стланно. Можеш ли да си зеленчук и животно едновуеменно? Явно може. Мама пък казва, че тати е тоуен блъмбал.Хи - хи. Видях какво е тоуен блъмбъл. Това са буболечки, които си игуаят сами с аку-тата на длугите. Хи-хи. Сега вече лазбилам защо тати си иглае така с мен. Щото съм аку. Хи-хи.

Отиваме към гладината сега. Много ми е забавно там. Онзи ден Петьо донесе новото си камионче. Поиглахме си с него, а после лешихме да видим дали може да плува. Пуснахме го в тоалетната. Не може. Мамата на Петьо много се уасълди като лазбла какво сме напуавили. Скала се на Петьо, а той се лазплака. Не уазбилам. Камиончета колкото искаш на този свят. Плосто туябва да вземеш ново. Нали?

Онзи ден помогнах на Лали да си вълже обувките. После я научих как да го пуави. Голям съм джент... денж...жент....кавауел. После Лали ме целуна по бузите и ми каза "Мелси". Аз и казах, че като поуаснем ше се оженя за нея. Тя каза "хи-хи". Лали е много готина и умна. Има и много хуваби иглачки.

Сега пътувам с метуото. Много е интеуесно тук. Миуише на аспелж. Хи-Хи. Миуише на мен. хи-хи. Има много уазлични хоуа. Една кака се кала на един батко. Не знам защо. Сигулно не са си иглали сколо с камиончета. Казах им да сплат да се калат и да пуснат едно камионче в тоалетната да видят дали ше потъне. Забавно е.  A когато е забавно хоуата не се калат. Като в детската гладина. Те ми се засмяха и после се плегълнаха. Мама каза, че съм голям пауа..палама... мил нося на всички.

Не мога да уазбела защо хоуата толкова много се калат един с длуг. Явно нямат пауи за камиончета да ги пускат в тоалетната. За това като поуасна и стана паламентьол......май така беше думата, ше купя камиончета на всички по света за да си ги пускат в тлъбата и да са щастливи.

Защо всички големи хоуа са тъжни?А малките, като мен са щастливи. не знам защо е така... Мисля си, че големите хоуа не знаят да се хилят. Ние в детската гладина сме щастливи. Постоянно се хилим. Попитах мама. Тя каза, че ние сме невинни и се уадваме на истинските неща, а стауите хоуа са счупени. Не я лазбиуам. Мама и тате и дядо не са счупени. Виждал съм ги без дуехи и не съм видял счупеност. Мама каза, че като поласна ше уазбела.

Хи-хи. Изкауах един сопол и сега ше го залепя под седялката. Хи-хи. Аз му викам миниуане. хи-хи. Мама каза, че не е хубаво така да се пуави, ама на мен ми е забавно. Бил съм малък миньол. Хи-хи. Значи освен, че съм аспелж и съм миньол.

За това и съм готен. Защото съм много неща. Не искам да поуаствам. Не искам да съм тъжен и счупен. Освен ако не ме поплавят. Хи-хи една възластна баба ми седна на мината. хи-хи. Извиках "БУМММ" и тя се стлесна. Не лазбла шегата и взе да се кала на мама. Мама се извини. Не лазбиуам. Казах на бабата да не се сълди, а да си купи едно камионче и да го хвълуи в тоалетната. Хи-хи. Тя се уасмя и каза, че съм пакостник. Казах и тя да минила някъде и да види колко е забавно. Всички започнаха да се хилят в метлото.

Не искам да поуасвам и да съм счупен. Големите не се смеят. Туябва по-често да го плавят. Мама каза, че нямам и на идея колко съм пуав. Оп едно бебе минила една седялка като мен. Хи-хи. "БУММММ". Ама този дядо защо си легна да спи след като седна на мината? Хоуата извикаха линейка? Не уазбилам. Бебешките мини са по-мощни от детските казах на мама. Тя се лазплака и каза, че като поуасна ше уазбела и че не съм виновен аз. Не уазбилам.

Дядодо се събуди и диша тежко. Тлябва да хвъли едно камионче някъде и ше му мине. 

Неща с които да внесем малко забава

Забелязали ли сте, че хората около вас изглеждат ужасно отегчени от живота? Не трябва ли живота да е забавен? Защо всички си мислят, че всички сме толкова сериозно-истински след като до 40 години няма да ни има, и то само ако сме късметлии. За да не скучаят хората, трябва да бъдат подлагани на известна доза забавен стрес. Ей така, за да са нащрек. Ето лист с неща, с които може да направите сивия живот на своите съграждани малко по-интересен.

На работа сте. Сере ви се. Отивате до кенефа. Мятате едно голямо и чакате някой да влезе. Когато нищо неподозиращият колега влезе, изкачате от затворената кутия и крещите: „ЕЛА ДА ВИДИШ. ГЛЕЙ ГЛЕЙ КОЛКО Е МОЩНО.ОООООООООООО милотоооооооо. Има моите очи.“. С този си номер най-вероятно ще влезете във фирмения фолклор завинаги.

Разхождате се по улицата. Набелязвате си момиче намиращо се на голямо разстояние от вас. Започвате да крещите „ЧАКАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!!!!!.ЧАКАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!ААААААААААААА“ и да бягате към нея с треперещи ръце над главата ви. Точно преди да я достигнете направете циганско кълбо.  Докато тя гледа изплашено и озадачено, вие и казвате учтиво „Благодаря че ме изчакахте мила госпожице“  и продължавате по пътя. Оставете я да се чуди 3 часа какво точно и се е случило преди малко.

Качете се във възможно най-пълния автобус, който намерите. Настанете се удобно. И извикайте „АУТИСТ СЪМ И МИ СЕ СЕРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!“. След това си направете селфи с хората около себе си, държейки буца с кафява субстанция в ръката си, която умело се стича между пръстите ви. Вечерта си пуснете БТВ и чакайте репортаж.

Влезте в банката и кажете, че искате да пратите 2000 лв по банкова сметка. В полето където трябва да се напише причина напишете: „Мамо, тате. Пари за пратката на баба с кокаин от Колумбия“. Подайте листчето на момичето зад гишето, разтъркайте носа си, почистете зъбите си с показалец и й се усмихнете нервно.

Скочете на капака на патрулка. Докато полицаите излизат от колата, станете и им обяснете, че се самопредавате в ръцете на правосъдието за притежание на 200 грама „Ариел“, 100 грама „Бонукс“ и пакетче с дъвки съдържащи аспартам, разбира се контрабанда. След това настоявайте за смъртно наказание.

Излезте в 3 седмична почивка. Не се бръснете. Направете си тениска на която пише “Keep Calm and Allah Akbar“. Върнете се на работа носейки шлифер. Намерете стая, в която протича среща на мениджърите. Нахълтайте с краката напред и извикайте „Аллах АкБАРР“, разтварайки шлифера си и разкривайки наредени по вас колани пълни рула тоалетна хартия. Извикайте "БУУХХХХХХХХХШШШШШШШ" имитирайки взрив. На излизане се поклонете и кажете „Сайонара“.

Влезте в асансьора на компанията, в която работите. Омажете се целия в нещо червено и изкарайте нож. Изчакайте някой  колега да влезе и го попитайте за кой етаж е, след което започнете да се хилите тихичко и ехидно.

Влезте в стаята на мениджмънта, запалете джойнт и попитайте любезно дали шефовете искат да развъртят с вас. След което изкарайте една китара и запейте „Буфало Солджа“ на великия Боб Марли.

Започнете да викате, крещите и бягате по коридорите на фирмата, в която работите. Направете така, че максимално да приличате на язовец, болен от дименция. Когато ви попитат какво става, кажете че сте спечелили тотото и че купувате фирмата, в която работите.  

Ходете на задника си в офиса.

Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии – Фридрих Ницше.

Размисли над един Роджърс

    Размисли над един Роджърс


15ти Декември 2013. Датата на която се състоя най-завършеният мач на Червените, който съм гледал. Имало е много прекрасни мачове. Моменти, обрати, невероятни изпълнители с още по-невероятни изпълнения, свръх брутални защитни формации. Чудеса и феномени. Но на тази дата, всичко изглеждаше в перфектна хармония с цялата Вселена. Сещам се само един мач, който се доближава до тoва футболно съвършенство – 10 Март 2009. 4-0 на Анфийлд над най-титулования Европейски футболен отбор.

Мача за който говоря е Тотнъм. Еманация на всичко, в което се състои философията на Роджърс. Преса, държане на топката, агресия, спокойствие с топката в крака, футболна интелигентност, използване на слабите страни на противника. Всички играчи изглеждаха така, все едно са играли задно 20 години. Всички елементи от машината бяха на мястото си, работещи за общото благоденствие и ясно разбиращи ролята, която изпълняват. Резултат – 0-5. 10 удара в провитниковата врата, 0 в тази на Ливърпул. Хотспърс са анихилирани. Джерард се шегува в студиото на „Скай Спортс“, че този отбор няма нужда от него.  Колкото и луди мачове да имаше след това, нямаше такъв, който да се приближи до тази симфония на футболното съвършенство. Роджърс е на върха на футболния свят. Неизбежно следват сравнения с Клоп. Чертае му се бляскаво бъдеще. В Англия вестниците искат северноирландеца да поеме треньорския пост на националите. Неговите ловки момчета облечени в червено показват на целия свят, че хауса може да бъде опитомен само ако го оставите неконтролируем.

Почти една година по-късно няма и помен от лунатизма и вълнуващата лудост. Лукавостта и арогантността в играта ни са заменени от стеснителност и депресия. Роджърс, някога считан за лицето на новата  генерация треньори във футбола, заедно със Симеоне и Клоп, се е запътил стремглаво към бездната на футболната безпощадност. Но как  и защо това се случи? Разбира се отговорите са много. А и не е сигурно колко от тях въобще се приближават до истината. Но и никой не може да каже със сигурност какво се случва. Къде отиде стила на игра? И най-вече къде отиде примерената арогантност на Роджърс и водения от него отбор?

Стилът на игра.

Роджърс започна престоя си на Анфийлд колебливо. Въпреки, че даваше ясни знаци, че той знае къде се намира, някои от изказванията му оставаха странен привкус в устата на феновете. „Ще мине време преди да заиграем като Суонзи“ е една от тези реплики, които бяха както винаги криворазбрани. Идеята в първите месеци бе играчите да се научат да играят с топка в крака. Футболът ни бе базиран на притежанието на топката. Съответно липсваше т.нар. „пенетрация“ или пробивност. Въпреки това, феновете на отбора виждаха защо се прави всичко това и тихичко подкрепяха модела на работа. След закупуването на Стъридж и Коутиньо, отбора придоби една нова  скорост в играта си и премина към по контра-атакуваща стил, в който основен елемент бе бързото изнасяне на топката от едното в другото наказателно. Стъридж придаде тази липсваща пробивност, а малкият бразилец бе механизма,  захранващ оръдието. Останаха неотговорени въпроси, като този как уруса и англичанина биха си взаимодействали. Настроението бе умерено-оптимистично. Въпреки привличането на тези двамата, северноирландеца не спираше да повтаря, че играта ни се базира и се изгражда около Суарез. И така логически дойде този връх в представянето ни миналата година. След година подготовка, обработване и изчистване на стила, цялата работа пред и зад кадър получи своето футболно изражение на терена. Стилът ни на игра придоби завършен вид. „Атака и пак атака“ бе мотото на този отбор. „Ние можем да вкараме повече от вас“ шепнеше под съзнанието в главите на щаба на червените. И всичко това бе постигнато с много работа на целия екип на ФК „Ливърпул“. А тази работа имаше ясна цел – Суарез да е водещата фигура. Уругваеца стана един от тримата най-добри играчи в света не само, защото притежава неоспорими качества, детински ентусиазъм за играта и титанична воля, а и защото стилът на отбора бе направен да работи за него. Само един елемент бе останал извън тази идея и той бе Стъридж. Колкото и да въртим нещата, те двамата се разбираха на базата на таланта си, а не на някакви безбожно рутинирани движения. Роджърс бе оставил нещата там сами да се подреждат, изхождайки от идеята, че двама велики нямат нужда да бъдат учени, а просто да бъдат оставени да бъдат такива, каквито са.

С напускането на Суарез този стил изчезна. В момента Роджърс изглежда като човек, който няма ясна идея как трябва да изглежда отборът му. Не твърдя, че той няма. Но на базата на това как играем е лесно да бъде възприета такава гледна точка. Този път, за разлика от първата година на Роджърс, не се вижда какво се опитваме да направим като отбор и на къде отиваме.

Факторът време за подготовка

Нещо, което много малко се споменава е факта, че миналите сезони Роджърс имаше цяла седмица да се подготви за следващия мач. През този промеждутък от време той можеше да работи с футболистите на Мелууд и да им вкарва в главите идеите, рутината и разбиранията си за играта на спокойствие. Тази година това удобство липсва. Роджърс, за първи път в своето развитие като треньор, трябва да се съобразява със толкова сгъстена програма и да се опитва да научи играчите си как точно да играят.

Джерард

Джерард е с една година по-възрастен. Миналата година твърдях, че той не може да играе ролята на Пирло в Англия. Бавен е, липсва му дисциплината да стои и да защитава защитата, а и неговата игра е базирана на експлозивността и ентусиазма. Да не забравяме и огромната разлика в темпото на игра на Апенините и на Острова. Качествата бавно, но сигурно изчезват от арсенала на Капитана. Мозъкът знае и иска, но тялото вече не може. Проблемите при Джерард бяха умело замаскирани с един по-силен завършек на сезона и от безумното ни нападение. Когато пред себе си имаш играчи като Стъридж, Суарез, Коутиньо и вървящия към футболнтие върхове Стърлинг е лесно да ти бъдат простени груби позиционни грешки за ролята, която изпълняваш. Да не забравяме, че до себе си Капитана имаше енергичния Хендерсон, който е нагърбен със задачата да бъде „краката“ на англичанина. Най-вероятно Джерард ще направи отново силен втори полусезон тази година, но е време да се мисли или за смяна на стила на игра, изискващ халф-разрушител тип Матич, или да се търси замеснтик на Джерард. Роджърс тук е поставен пред най-трудното решение, което някой може да си представи – да остави на пейката жива икона в лицето на Стивън. А това трябва да стане, защото Джерард пречи на и без това изгубилия своето лице отбор.

Трансфери

Ливърпул преживя много бурно траснферно лято. Загубихме най-добрия  си играч, на който бе изграден целия стил на игра на лудостта. Бяха закупени предимно играчи, които влизат в категорията „бъдещи звезди“. На хартия смесицата от млади играчи, но с опит в Европа, и играчи с опит в Англия, изглеждаше чудесен. Ангийско свикналите трябваше да носят отбора на домашната сцена, докато другите се учат. Европейско свикналите играчи трябваше да помагат на английско свикналите да привикват към Европа. Както винаги в житова нищо не е толкова просто. Започна изграждането на новото лице на Ливърпул. Играчите, въпреки че бяха привлечени заради своето разбиране за стила на Роджърс, изпитват огромни проблеми да се приспособят към начина на игра  и сгъстената програмата . Прибавяме към това и липсата на ясна идея на къде вървим и картинката придобива все по-тъмни окраски. Освен че новите играчи трябва да разберат къде играят и да изградят нужната арогантност, те трябва да работят в токсична атмосфера, възпроизведена от моментното състояние на отбора. Трудна задача е това дори и за най-големите непукисти в Света. Ще оставя и съмнителните качества на някои от привлечените играчи на страна.

Роджърс е на 41 години

Във времената, в които живеем е много лесно да забравим, че хората са хора и имат право на грешки. Благодарение на развитието на телекомуникационните технологии в момента мениджърите и играчите са поставени под безпрецедентно напрежение. Този стрес винаги го е имал, но никога не е бил на такива нива. Някой може ли да си спомни издънките на треньори като Анчелоти, Мориньо, Ван Гаал, Гуус Хидинг когато са били на същата възраст?  Трябва много упорито да се поразтърсите за да намерите подобни периоди в техните кариери. Някой може ли да се сети койо тогава е анализирал тяхната игра и е гледал под лупа всяко едно решение в студиото на "Скай спортс"? Защо говоря за възрастта на северноирландеца? Възрастта е алегория за липсат на опит.   Роджърс е един от най-обещаващите  млади треньори в Европа, и като такъв му липсва сериозен опит в битките на различните фронтове. Благодарение на постигнатото миналия сезон много бързо забравихме, че Роджърс няма опит в сгъстен цикъл от мачове. Липсват му приложни знания за битките в Европа. Не знае как да ротира отбора си така, че да запази играчите свежи, а това да не попречи на стила на отбора, който многократно споменахме липсва. В предишните два мача мениджъра на червените използва 19 играча?! По- добре няма как да онагледя липсата на опит с подобна сгъстена програма.

Много четящи ще намерят написаното като своеобразна защита на Роджърс. Далеч съм от тази цел. Седнах да пиша това, за да мога сам да си подредя мислите в главата. Водещ въпрос в писането бе „Ако бях Роджърс...“.  Защото повечето фенове отказват да влязат в обувките на критикуваната или възхваляваната от тях личност.  Роджърс е един от най-виновните за сегашното състояние на отбора. Футболните решения са негови. Това, в което съм се убедил за себе си е, че той се учи от грешките си. Понякога това отнема време. Понякога това отнема 10 минути. Няма нужда да изброявам смените направени още през първото полувреме, когато той е виждал, че тактиката е грешна. Оста Джерард- Лукас бе разбита след няколко поредни слаби мачове. Виждането му за позицията на Стърлинг. Изкарването максимума от качествата на Суарез. Липсата на идея какво се случва в защита. Примери, показващи умението на Брендън да учи. Примери показващи и неговата моментна неспособност да се справи със ситуацията.

Но аз вярвам, че хората учат най-много от грешките си, а не от своите успехи. В момента Роджърс се намира в най-трудния период от своето професионално развитие. Успее ли да се измъкне от тази дупка го очаква бляскаво бъдеще. Дали с нас или с друг отбор това няма значение. Моят избор в случая е да го подкрепя. Защото този човек ме е убедил с това, което показа последната година, че може да е един от най-големите в професията. Но за да се превърне в това,  което му вещаят звездите час по-скоро той трябва да намери отново себе си.

Който твърди, че резултатите предишната година се дължи само на Суарез му предлагам да скочи от някой мост, но да се върже за врата с някое въже, че да не вземе да падне. Това е Футбол. Игра на 11  играча и още 3 пъти по толкова работещи извън обективите на камерите. Марадона и той сам направи Аржентина шампион, но ако се разтърсите из анализите на футболни коментатори ще разберете каква солидна машина е работила зад него, за да може той да прави това, което е умеел най-добре.

Не разбирам!?... или видяно през моята клавиатура

Liverpool had just one shot on target in the second half against Chelsea and have created just two open play chances in the box in the last two league games.
Yet still Balotelli – zero goals in nine league games – starts, and starts on his own. The result? Zero shots on target, zero shots off target, zero chances created.  - The Anfield Wrap

According to Squawka, Gerrard completed zero tackles, won just one aerial duel, and made a defensive error leading to an attempt on Mignolet’s goal

Не разбирам!?

Излизаме срещу Реал с играчи, уж дето видиш ли по някакъв начин нестандартен, изглеждащ привидно неприятен. Много играчи от тях правят по-добър мач от т.нар. титуляри и на мен ми се стори, че това е миг повратен. Ще обърнем потока на нещата безвъзвратен. Ще поемем по пътя обратен, към върха щатен. Или някаква друга такава глупост.

Коло беше абсолютен бехемот във Вторник и счупи каквото можеше да счупи в бяло. Награда - пейка. Мускито въпреки, че имаше вина за гола на Бензина, се справи дисциплинирано и културно. Награда - пейка. Борката се скъса да тича, да бяга по каналите, които Балотелата не използва, да пресира безрезултатно. Даже и гол вкара. Награда - пейка.  Лукас защитаваше усърдно защитната четворка. Награда - пейка. Лазер не направи нищо. Награда - пейка. Лорвен е играча в ПЛ допуснал най-много грешки според не проверена информация (Dejan Lovren has made 4 defensive errors in the Premier League this season, more than any other player.). Награда - титуляр с бонус безплатно безучастие в защитната игра на отбора. И поради безпристрастна игра гарнирана с липса на лидерски качества спечели и купони за храна в Теско.

Та не разбирам. Излиза Роджърс и разправя как трябва да се взимат титанн0-титанични решения и за това се получава голяма заплата. Разказва как знае, че работата му зависи от резултатите. После подсвирква, че ще играят само играчите във форма. И накрая - поеми тоя Лорвен. Поеми тоя Джонсън и Джерард. 3-ма играчи, които спокойно могат да вземат приза за "Каспър дружелюбния дух" на месеца. Дали са в игра или не няма значение. Минават през тях като вятър..... и разни други такива дразнещи песни на Каризма. И какво послание тече в главите на хора като Мускито, Сако(който да сме честни е контузен) и разни други знайни и не знайни войни в червено? Представяш се по-добре от титулярите и за награда търкаш вълшебната лампа на Аладин покрай тъч линията. Поне да бяха дали красивата Ева от лекарския щаб на Челси да поиграят смените с нея на "Пипни ме тук и тук, и тук и навсякъде ме пипни, че боли, oх а зад ухото ме сърби ела и ме почеши."

И други неща не разбирам. Да вземем Марио Балотелата. Успя да хване всяка една засада спусната му от страничния все едно наградата от това бе лап денс от Бионце. Та този сладурковец от 1 удар във вратата вкара гол. Да, вярно от засада, но ситуацията не беше никак лесна. Особенно имайки впредвид кой е с вратарските ръкавици на среща. Та Балотелата защо Адже-ба се държи толкова далеч от вратата? Логиката сочи, че Роджърс иска головете да дойдат от халфовете, а Балотелата да е като отправна точка за тия ми ти мародерстващи халфове. Като един вид италиански трафопост. Супер. Ама нямаме мародерстващи халфове.

След като нямаме мародерстващи халфове защо не вкараме Балотелата в наказателното и до него не поставим някой друг, който да е трафопост? Остави Марио да си мързелува в наказателното, но се увери, че до него ще стига електричество. Не можем? Не искаме?

Челси колко бързо се справи с проблема, който прозираще пъврите 20 мин - празното пространство пред защитата им откъдето дойде гола. Ние колко бързо се справихме с проблемите прозиращи при нас?  Челси започнаха яко да пресират Лорвен и Монката и топката започна да се губи по-бързо от постъпленията в държавната хазна при управлението на Орешарски.

Стуридж?! Той ще оправи всичко. Ще се върне в игра и ще почне да се възползва от празните пространства зад защитата. Ще се възползува от каналите между защитниците и ще създава празно пространство за Балотелата. Ще получава 502 метрови диагонални пасове на корнер флаг-чето, където ще играе 1 на 1 с някой от лошите, ще го минава и ще създава голова опасност. Звучи чудесно, нали? Прекрасно е надеждата да се крепи на голям талант, който пропуска 45% от мачовете за сезона.

Ако мога да цитирам героя на Ал Пачино от "Всяка една Неделя" - "Ние се намираме в Ада, господа. И или ще се излекуваме заедно, като отбор, или ще се провалим един по един". В момента ние се проваляме и като единици и като отбор. В това число и треньора. До такава степен се проваляме, че и Мистър Пропър да използваме, пак не можем да заличим гняста от този провал. Сигурен съм, че никой в отбора не си е представял подобно пропадане. И не се вижда как нещата ще се променят. Лично аз си мислих, че ще пропаднем до нивата на първите 6 месеца от управлението на Брендън - ще се стараем да кретаме, ще задържаме топката и ще ни липсва този порно термин "пенетрация". После си мислих, че ще жертваме нападението за атаката, за да можем да направим една солидна дефанзивна платформа, на която да стъпим и да се измъкнем от Ада . После си мислих, че ще взимаме домашните мачове, ще кретаме срещу силните, в гостуванията ще се молим, ядем и повръщаме пък каквото стане. После си мислих, че по-лошо не може да стане. После си мислих, че.... Свханахте и.... 17 мача - 2 чисти мрежи....

И така след като си изкарах сръднята ще кажа нещо, в което вярвам. И като вяра то за мен не се нуждае от доказателства.  Нещата ще станат по-добри след зимата, при условие, че няма да имаме нова контузия на Стуридж. А ако закупим подобно шило в предни позиции нещата може и да приемат по-бели форми.

До тогава апатията ще предпазва всичко червено с Ливърбърд населило се в душата ми. Време е за летаргия за да можем да спасим емоциите си от убийство и да ги запазим за по-добри дни.