Призраци и сенки.

В това сме се превърнали. Не губим, защото отбора ни е пълен с некадърници. Никой не може да ме убеди, че Кристъл Палас имат в пъти по-добри играчи от нашите. Губим защото отборът ни е по-слаб. Психически, физически. Когато се съберат всички елементи в едно, те имаха по-отбор от нашия. Бяха по-вдъхновени, по-агресивни. Желаеха победата повече.

Кара каза, че липсват характери в този отбор. Всички се вглеждат в човека до себе си и чакат някой да поеме отговорността. Вижте първия гол. 3ма играча около онзи дето проби и дето не мога му напиша името. Всеки чака някой да стъпи здраво и да му отнеме топката. Никой не го прави. В това число и Джерард. Който отново изглеждаше като хероино зависим във фитнес зала. Джерард не може да пази тази защита. Миналата година се случваше същото в началото на сезона, докато формата му бе слаба. След това се подобри, но нещата пак не изглеждаха розови. Но пък имахме нападение, което да скрие този недостатък. Защо пак го пиша това не знам. Всеки път едно и също.  То и за това и анализи не могат да се пишат. Щото всичко е едно и също и се повтаря като  болната мисъл на Ницше, че живота е кръг и во веки сме обречени да преживяваме едно и също и да правим едни и същи грешки.

И Роджърс продължава сам да си затяга примката около врата. Продължава да повтаря едни и същи грешки, а миналата година ги поправяше, повечето за отрицателно време. Някой за по-дълъг период от време. Но... Защо Ловрен продължава да е титуляр? Нали трябва да играят хората във форма? Коло изяде всичкото бял балет. Къде е той сега. Да, до там сме я докарали. Коло да ни е най-добрия защитник. Грешка след грешка, след грешка  и хърватина е все още титуляр. Защо Джерард продължава да е титуляр на същия принцип? Диагоналните топки не вървят. Защитата му на защитата изглежда като 20 годишен растафарианец пушещ марихуана от 3 годишен. Мека и миролюбива. Защо Лукас не играе? Може да е муден и бавен, но със сигурност знае за тази роля повече от Капитана. от 60-та до 80-та минута  нямаме нито едно спечелено единоборство/такъл/. Това мисля, че пасва перфектно с излизането на уелското Шави. Също така и с периода, в който ни го натикаха с отскок.

Ние биваме пребити и унижени. Не падаме на база качества. Говоря за ей такива мачове, а не Челситата и Реалите. Просто биваме пребити. Избутани и убити с камъни.

Липсва характер, липсва личност, която да поведе отбора. Онази личност с огън в корема, която с кръв, сополи и кал на лицето се изправя пак и пак, и пак. И отказва да приеме идването на мрака. Знаейки, че неговия вик ще задържи светлината той крещи с всичка сила...стиснати ръце в юмруци. Символ на отказа да се предадеш. Без бой. Къде е този герой? Къде е гнева? Тази дарба опазваща сърцата от заробването.

Роджърс е бледа сянка на себе си. Играчите ни са като опитомени тигърчета в мазерати на мазен арабин от Катар мухащ вегетараиански дунер. Призраци и сенки. Ето в това сме се превърнали. Сенки на спомена от миналата година. Призраци на отминали величия, бродещи неосъзнати, живеещи в спомена за отминалите славни времена.

Играчите трябва да се събудят. Трябва тези носещи Ливърбърд-а да усетят болката от материализирането на духа за да избягат от апатията. Трябва пак да се почустват живи. Някой трябва да извика срещу приближаващия мрак. И този някой вече не е Джерард. Той вече не е лидера, който води с пример. Той е мъдрия старейшина, който само говори истини, но няма силата да ги направи реалност.

Това трябва да е работа на Роджърс. Но в момента той е по-сянка и от Нуб - Сайбот/който не е играл Мортал Комбат да Гуугъл-ва/.