Битката за Светата Мери ... или видяно през моята клавиатура.

“We are gonna win the league” – Traveling Kop

Бях го измислил акуратно(поздрав с тази дума на Людовик Места). Започнах Петък вечер в ракия-бар „Ракета“. Затворихме заведението изпивайки 9 малки. Пренесохме се после в бар „троп-хоп“, „щип-мип“, „боб-ждроб“ или там както се казва един приятен тийн бар локазилиран(Местане лингвистичен бог си) на пресечката на „Оборище“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“. Завърших вечерта с шиш талк в Мимас към 5:30. Целта – да се напия като див тюлен за да може да стана към 5 часа с притъпени сетива. Трябваше да убия емоциите в себе си за да не бъда разочарован от резултата от мача. Какво ли знаех аз? Самонаказах се да не изпитам радостта от тази фундаментална(Людовик за презитент) победа. Сипах си 1 кротко ром-че, че да се екзалтирам(...знаеш си) по изкуствен начин. Стигнах само до задоволство.

Преди мача излязоха много интересни факти, от които никой не се интересува. Хямптъните са ни били 4 пъти в последните ни 5 срещи с повече от 2 гола разлика. Светците и Ливърпулите са отборите с най-много голове от статични положения. Ливърпул е допуснал най-много голове от удари с глава и други такива ненужно Диемаджийски знания.

За тактиката се говори много из форумите: за най-добрият начин да вкараме и двамата от САС да работят в предни позиции заедно, без да харчат усилия и умения за защитата. Този диамант в средата е най-често споменаван като панацеята на проблема ни. След мача Роджърс излезе и каза, че цяла седмица са работили над тази постройка. Аз обаче имам малки, но не и малко забележки. Със сигурност изненадахме „Светците“ с тази постройка. Бяхме по-опасния и по-знаещ какво прави отбор. Поне до първият гол. След това си проличаха и слабостите в тази тактика. За тази слабост допринесе и откровено неадекватната игра на 2 джуджета – Флано и Коуто. Флано беше прекомерно неадекватен първото полувреме. От неговата зона дойдоха и проблемите за защитата ни. Не случайно Хямптъните са нападали от там почти 2 пъти повече, отколкото през зоната на Глен(3.46% срещу 1.29% - хийт карта). А в какво се определяше неадекватността му? В грешно взимане на решения. Размина му се дузпата след като влезе с рамо в гръб на Лалана. Монката и той измъкна малкия приказен герой от проблемите. Спасяването на Симон дойде, след като Флано тръгна да печели топка с/у Шоу. Джон се изсили за да скъси дистанцията до Шоу и пресече пас. Закъсня, новоизлюпения национал просто се обърна и задмина нащо младеж. В положението с гредата също не може да му се спести критика. Джонсън се пльосна като новороден пингвин и не успя да спре центрирането от ляво, Скитълс в този момент посочи Ламбърт на младия Скаузър, демек отиди да го опазиш. Разбира се това не стана. Ламбърт спечели топката и късмета ни се усмихна за първи път от 3 мача насам.

Говорейки за слабостите в тактиката Хендо не помагаше особено много на Фланагън. В тази тактика крилата оставаха свободни за набезите на бързите бекове на „Светците“. Другото неприятно нещо, което се забеляза бе дупката оставена между халфовете и защитата. Незнайно защо, когато се защитавахме Джерард, Алън и Хендо заставаха в една линия. Никой от тях не играеше по-дълбоко пред защитата. И така празното пространство зад нашите бе експлоатирано от Лалана, Родригез и Ламбърт. Добре, че Хъмпти- Дъмпти не играе за тях, че пак щяхме да видим някой прекрасен гол в нашата врата и после да постваме колажи с извиняващ се Хъмпти с надпис „Веднъж червен ли си , си оставаш червен“. Като цяло след гола отстъпихме инициативата. Изглежда, че за 1 седмица не можеш да научиш до перфектност всяка една система и тактика, независимо че се казваш Ливърпул, а треньор ти е северноирландското „Специален“.

Въпреки  гредата и няколко напечени момента, защитата удържа. Не само това но на Монката му се наложи да прави само две спасявания – онова страхотното рефлексно дошло от грешката на Флано и второто полувреме анемичния удар на Лалана. Всичко друго е било блокирано или пратено да прави компания на „Вояжър“ в експлорирането( пак хубава българска дума) на космоса.

Двама човека заслужават малко по-внимание от другите. Единият е Коутиньо. Докато предишния мач, той бе невидим и може би това бе причината да не бъде сменен от Роджърс (Не може смениш туй, що не се вижда“ – Софроний Врачански), то в този бе трагедия. Единственото, което му бе наред, бе прическата му. Никога до сега не  бях виждал бразилец да греши толкова много пасовете (от 29 , 10 сгрешени). А подаванията не бяха амбициозни. Обикновени цъканки на 2-3 метра. Реагираше бавно на случващото се около него, изглеждаше като 17 годишно лапе изпушило 2 гр. мариджуана, пуснато да играе при батковците. Като един бездарен непрофесионален играч, мога да кажа, че и на мен ми се е случвало да играя по този начин из фалшивите игрища на София. Когато играя така обикновено е заради коремни проблеми. Дано и на Котето това му е проблема. Че е объркал Бирената Мая с Дуфалакса. Иначе слабата му форма си я обяснявам с прекаленото много игри и липсата на алтернатива. Наскоро стана ясно, че Оскар е играча на Челси изиграл най-много мачове  в тази календарна година (тук се включват и националите). В момента бразилчето е бледа сянка на себе си. Може би същото се случва и с нашия магьосник.

Другият човек е Стъридж. Всеки път, когато излязат статии колко рекорда ще счупи, той се дъни. Така бе срещу Арсенал. Така бе и сега. То не беше задминаване на Нистелрои и Шийръри, то не бе последователни голове, то не бе най-клинични играчи в Европа, то не бе най-много измити мръсни чинии за 1 час. Бях го сложил капитан във Фантазьорната лига но го махнах. Сетих се какво стана срещу Арсенал като щеше да счупи поредния рекорд. И днес можеше да вкара, но се опита да излъже вратаря и да стреля във вратата. Явно си няма доверие на десния крак. Но ако му няма, защо бяга от десния за да стреля пак с него?Може би се нерви, че скоро не е вкарвал такъв гол и иска да отбележи точно по този начин? Не знам. Важното поне, че момчето е талантливо. Направо да го взимат в „Британия търси таланти“.

Преди мача мислих над 1 лека теорийка за Роджърс. Роджърс  е треноьр, който работи на принципа „проба – грешка- проба – резултат“. Всеки отбор, който ни е правил  проблем от предходната година бе победен тази. Всеки отбор  срещу който се издънихме първата част от сезона, бе наказан втората(чакаме Ситите и Челситата). Роджърс се учи от грешките си и не се страхува да пробва нови неща. Като един истински житейски мъдрец той се допитва до старите (треньорите от които се е  учил), но разчита на собтсвения си опит. Може би пък предишния си живот е бил българин и му е останало в душата поговорката „Не питай старило, а патило“? Хямптъните тотално ни съсипаха в предишните две срещу. В тази те бяха победени хладно. Безкомпромисно. Като истински наемни убийци изчакахме моментите си и действахме клинично(Местане - наздраве). Резултата можеше да е още по-голям ако Суаридж не бяха решили, че днес ще са от „Червеният Кръст“ и ще асистират един на друг, вместо да бележат.

С този мач доказахме, че освен луди глави, може и да сме международни парламентьори. Явно начина ни на игра зависи изцяло от съперника. Така както колим и бесим всичко, което дойде на Анфийлд, особено ако то се намира под 8мо място, така и играем мъдро срещу по-силните отбори. Това си пролича особено срещу Челсите и Ситите. Много зряла игра, която за лош късмет не ни донесе точки.

И така. Нека да сме пинчерите в състезанието на жребците. Нека да сме костенурката в надбягването с лисици. Роджърс е длъжен да ги говори тия неща, за да убие напрежението в играчите. Само да не ни ги говори тия неща на нас – феновете. Ние можем да си мечтаем колкото си искаме и да пеем „Уй ар гоинг то уйн дъ лийг“. Защото вярваме, че съществуват пинчери и костенурки- нинжди.