"We could have scored more..." - Brendan Rodgers
Преди мача много се бях изнервил на Роджърс-а. Бях се уплашил, че атаката ни е импотентна. Ти може ли да играеш 30 мача тоя сезон и един път да не минеш психологическата граница от 6 гола?! Какво е това нещо?! Брендън няма ли срама?! Въобще не мисли за клетите фенове на този изcтрадал отбор? Безобразие! Всяка седмица трябва да се задоволяваме с огризки. 3-0, 4-1, 5-1... Така не може. Ако до края на сезона не направим поне още веднъж едно 6 на нещо си, ще анексирам кенефите в офиса към себе си. Разбира се понеже сме демокрация ще проведа референдум към кого иска да се присъедини тоалетната хартия. Към мен или към капиталистическите свине за които работя.
Имам две теории по въпроса. Първата е, че Роджърс им забранява да вкарат повече от 5 гола, за да не вземе съвсем да стресира опонените ни. Втората е ,че футбалерите ни са ходили при Цура Гледачката, която срещу 300 еврони им е казала да не вкарват повече от 5, че лошо ке стане.
Роджърс очакваше, че русия лигавник ще излезе свръх дефанзивно срещу нас и няма да тръгне да се надиграва и заради това включи "Ключаря" на върха на ромба. Със сигурност в този мач ни трябваше погледа на малкия къдравелко. Подлостта на бебешкото дупе стигна до там, че на тренировката преди мача отбора му тренирал с 4ма защитници във формация. Когато излезли от тунела той бил изкарал пет. Аз докато гледах мача ми се сториха 10. За вратаря още се двоумя. Идеята бе ясна. Групиранa компактност, агресия, отнемане и прехвърляне на топката възможно най-бързно към скоростните Белами и упадъка на Манчестър.
Няколко неща ми направиха впечатление в тези първи минути. Първото бе безкрайната разконцентрираност на много играчи. Според мен те се бяха хванали на бас, че могат да объркат повече пасове от играчите на Арсенал, които играха 2 часа по-рано срещу $елси. Мисля, че видях Алън, Джерард, Агер и Флано да цъкат на някакъв АйФон сайта squawka.com за да си гледат колко паса са сгрешили. После си разменяха някакви финикийски знаци. Към това се прибави и желанието на Джерард да покаже на Фланагън, че е научил "Копаница" Ма как блажено двамата не правят нищо, държейки се за хълбоците ама. Сигурно никой няма да се очуди от факта, че за пореден мач съперника ни се цели в тази лява зона. Флано изкара пореден посредствен мач. Не че е само той единственият виновен. Алън и Джерард нещо ги мързеше да пресират или да покриват празно пространство. Само като погледнете втория гол на Кардиф, ще забележите несериозността , с която "старците"/Агер, Джерард/ подходиха към ситуацията. Мъч бе човека подал на Кембъл за втория гол. Тоя младеж му бе предоставено цялото време и пространство на Земята за да построи голф игрище "МакМъч". Никой не го посрещна. Никой не го пресира. Агер се постара да стои максимално далеч от Фрейзър. Няма да се очудя ако Дагер седне за сметка на Убиеца в следващите мачове.
Второто нещо което ми направи впечатление бе, че за първи път видях 5-3-2 формация на живо. Кардифите се бяха надъхали да построят стена пред вратарчето си от тела .Никога не бях виждал подобно нещо през живота си. За наше щастие ние разчитаме и на акъл.Нормално е след като по крилата е опразнено да се пробваме да пробиваме от там. Така и стана. Разбира се от дясно, че там беше Джонсън. Флано не е добър в нападението. Един път опита дрибъл, заби главата в земята и тръгна да лъже. Спъна се в топката. Осъзнавайки, че коженото кълбо не е в него той започна да дриблира с тялото си. Не знам това брои ли се за успешен опит за дрибъл....
Третото нещо: Изтървах си филията намазана с лютеница и шпек на земята от ненамазаната страна. Легендарно! Явно поговорката "Живота е хубав и лек, когато в ръката си държиш шпек" важи. Сигурен съм, че шпека наложен на лютеницата отгоре е виновен за прекършването на физическите закони и непадането на филията ми от намазаната част.
Любимият ми гол не беше този с петичката на Стъридж.Този гол показа разбирателството и гениялността на Суаридж. Любимият ми гол бе първият изравнителен. Този гол олицетворява целия прогрес, който се осъществи този сезон. Падаме с 1 на 0. Нито помен от паника. Нито следа от съмнение в главите. Барваме в дясно, опипваме почвата в центъра, Суарез прави лъжливо нахлуване зад гърба на бранителите, ония се разместват и в линията им се появяват дупки, "испански" пас от Хендо , Джонсън мародерства, пасивнозасадния Суарез отбелязва. Опипваме, обарваме почвата. Ако не стане не се отказваме. Рециклираме топката и пробваме пак. С увереност. С умисъл. Невероятно отборен гол. Хендерсън получава много аплодисменти за този гол, но за мен в основата му лежеше "Ключаря". Спокоен и в Дзен равновесие Коутиньо раздаваше топката вляво или в дясно . Избегна впечатляващото за да направи логичното и елементарното, но гениялното - простичък пас към Хендерсон.
Дори и при 2-1 аз знаех, че ще вкараме повече. Просто вече вярваме, че можем. Няма помен от второто полувреме срещу Вила, където дори не давахме знак, че ще го правим... обрата. Кардиф бяха обречени. Срещу себе си все пак имаха Суаридж. Тази двойка е гладна за кръв. А 40+ метра пробягани от Стъридж за гола си показват, какъв глад за голове има в главите и в коремите на тези двамата. Този гол от своя страна олицетворява свръх желанието и на двамата да бележат. Да се борят за всяка една кауза. 40+ метра пробагяни ей така.
Много ми хареса третият гол. Суарез го беше измислил перфектно: Целиш в топките враг номер едно. С всичка сила чубаниш враг номер две. Корнер с два провитника по-малко. Абсолютен гений.
От три мача пропускам да кажа едно нещо, което много искам. Джонсън. Не знам дали контузията му бе треньорска или истинска, но откакто се върна, той показва това, което винаги съм твърдял. Той е бек световна класа. Много харесвам едно определение, което сам му измислих/саморекламирам се/ - Мародер, разчленяващ с копринени ръкавици. Абсолютното Бентли на бековете е наш Гленси. Стига да е в настроение. Когато е, няма нещо на тази планета, което да не може да прави. Бързина, агресия, футболен мозък, грациозност с топка в крака. Класа лъха от него дори когато се храчи по терена. А какво да кажем за паса с левия крак към Суарез за гола на Дани? След тези три срещи нормално се заговори за нов договор. Ай дано.
Станахме свидетел на поредния хокеен резултат. 6-3. Определено сме най-забавния отбор за гледане тази година в цяла Европа. Не знам дали сте забелязали, но Роджърс след всяка пресконференция казва, че е можело още да отбележим. Дали с този психологически ход се поддържа тезата, че ние можем да вкараме повече от колкото са ни вкарали? В годината на "Недосегаемите" , Арсенал се водиха от максимата "Трудно ше ни вкарате, но ако го направите, ние ще вкараме с 1 повече". През тази година ние се водим от правилото "Вкарай колко щеш, не ни пука, щото ще вкараме с 20 повече, че да не е скука". Към това искам да прибавя и факта, че отборите на Роджърс винаги завървшат силно сезоните. Ей така, за мистиката добавям това изречение.
П:П : Run Jordan. Runnn!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар