„….You find out life is this game of inches, so is
football“ – Any given Sunday, Al Paciono.
От година и половина на работа яко
цъкаме джага. Аз и един тип срещу двама други типове. Като цяло сме много
равностойни. От две седмици обаче нашия отбор буквално смазва другия. Стигна
се до там, че ги бихме с 8 гола разлика/играе се до който вкара 10. Джагата е
безплатна все пак и се играе без 5ци/. И така две седмици. Станахме
самодоволни. Арогантни. И тая седмица падаме като Юнайтед.Защо казвам всичко
това? Ливърпул имаше серия от два мача, в която единствения начин да загубим е да се
самобием. В мача с Кардифите тази аристократична самодоволност беше се
настанила в главите на по-старите играчи и това си личеше. Спестяваха усилия и
Джерард и Агер. Същото можеше да се случи и срещу Котките. Но не би. Съмнявам се
Роджърс да има различно отношение от това на Боб Пейсли спрямо самодоволството.
Изчетох доста мнения след мача и с
повечето не съм съгласен. Не че това е изненада за хората, които ме познават.
Много твърдят, че не сме играли добре, че някой си бил слаб, че другия бил
футболно несъстоятелен. Не прочетох нито едно мнение, в което да се каже поне
една добра дума за Съндърланите. От километри си личеше подготовката на Гус
Поет-а за мача. Той продължи това, което започнаха Кардифите. Излезе с
3-5-2/понякога с права линия от 5ма защитници/ с цел яко да упорстват срещу
нашата атака. 2ма дефанзивни халфа отпред, които да не оставят празно
пространство между линиите. Същевременно дефанза беше на 5 метра от вратаря си.
Учудих се, че не бяха зад него. Знаейки, че ще си играем Сиер Леонския Диамант
в средата, котките на драго сърце ни оставиха да си цъкаме с топките в
средата. На този диамант му липсват атаките по крилата. Хората, които правят нападението по-широко са бековете. Всички знаем, колко допринася Флано в тази фаза на
играта.Най-големият комплимент, който мога да му направя е, че поне имаше един
човек, който да го пази. Не така бе срещу Глен. Много често той бе дублиран, че
и триплиран. Той бе човека, който трябваше да атакува Досена с топка в крака
агресивно. Знаем си го Андреа колко може когато срещу себе си има бърз играч.
Но Поет-а се бе погрижил за това. Тази дублирана триплираност всъщност бе
разликата в играта на котките в сравнение с Кардиф. Разбира се, Глен сбърка
сума ти и пасове във финалната третина, но това са подробности/9 паса сгрешени-
56
от 65/.
Така че проблема не беше в отделни
единици или играта ни. Проблема бе, че се намери чешит, който да се
противопостави на диаманта на Роджърс. Очаквах Брендън да очаква защитната идея
на писетата. Както Dog eat Dog
пеят – Expect the
unexpected. В защита на Роджърс мога да
кажа, че го разбирам. Не промени формула, която криво ляво ни спечели трудни
мачове. Застрахова се срещу повторение на мача с Вила, където изгубихме средата
на терена поради наводнението там с играчи тип Вилани. Но ме учуди, че по-рано
не смени тактиката и не постави примерно Дани и Джонсън да мародерстват по
крилото срещу Друсена и човека, който му помагаше.
"No
more free-kicks for you," е репликата, която ни обърна мача. Грешка в
средата на теслата СъбироКъртица,
прекрасна визия на Ключаря, поемане от иначе слабия Суарез и.... Кенеф Приятелски имаше да
вземе трудно решение. Не знам кое е правилно. Ще кажа, че моето мнение се
припокрива с мнението на Кара в студиото на Скай. Положението можеше да се
свири и по двата начина. Може да се спекулира дали О‘Шей щеше да покрие
грешката на Девствения Аржентинец
и да не се даде червен. Да кажем наистина, че може да се спекулира. Нарушението
бе далеч от вратата и все някой можеше да спука белия си дроп, че да може да
покрие тази грешка. Но за второто нарушение на Девствения не трябваше да има
прошка. Чист втори жълт картон и грам спорене не може да има по въпроса.
Излязохме второто като шефове. Супер яко
цъкахме топката,създавахме положения. Тук дойде и звездния момент на Жон Флан. с
паса си към Стъридж, който уцели Суарез. Забавлявахме се на терена, докато
аристократично не си вършихме работа, разбирайте да бележим. Всички очакваха
лунатична победа с много резултат. И тогава Поет-а отново надмисли Роджърс.
Вкара Председателя Мао и малкия брат на Глен от друга майка, Адам. Тези двамцата започнаха
перфектно да експлоатират свободните пространства от двете страни на Джерард и
крилата. Това е един от проблемите на този диамант както и преди съм писал.
След 65-та минута изтървахме инициативата и логичното се случи. Смешен гол ама
какво да правим. Агер мисля, че бе човека на предната греда, който не успя да
играе с топката. А Флано го домързя да последва Ким Ир Сен и корееца заби
топката в опразнената врата.
Учудих се от бавната реакция на Роджърс.
Мислих, че по-рано ще се възползва от скоростта на Стърлинг. Особено имайки
впредвид изпуснатите положение от наша страна поради липса на бързи играчи,
които да се присъединят към Коутиньо, Суарез, Стъридж. Започнахме да играем
едно 4-5-1 и да оставяме свободно пространство между защитната и халфовата
линия. Съответно много фенове получиха сърдечни недостатъчности. Накрая все пак
успяхме.
Защо не съм съгласен, че играта ни бе
Шампионска? Играта на Си Ти срещу Хъл с 10 човека бе шампионска. Те се
защитаваха, водеха играта и създаваха по-чистите положения в този мач. Ние само
се защитавахме. На моменти сляпо. И не успяхме една читава контра да направим.
Това не е шампионска игра. Но пък резултата е шампионски.
Малко ме притеснява факта, че два
отбора/ преди това Сотон се справиха полу-успешно/ вече знаят как да играят
срещу този диамант. Сигурен съм, че и Специалното и Пелегрини са гледали с
интерес мача. И тези двамата ще имат доста по-качествен отбор, който да се
справи с подобен тип формация и игра. Докато съм на темата с формацията да
спомена, че искрено се надявам да не играем така срещу Тотманите. Оголим ли
крилата ще бъдем унищожени. Но пък има и една позитивна искра – Котетата имаха
нужда от рефер, че да ни се противопоставят, както и от почивен ден на Суарез. Не знам на кого е приятел Кенеф Приятелски, но
със сигурност не е на нас.
Футбола, както живота е игра
на сантиметри. На малките детайли. Една крачка в страни и не успяваш да
завършиш атаката. Една дума ти обърква отношенията с приятели, семейство.
Малките детайли са навсякъде около нас. Удара на О‘Шей с глава след центриране
от измисления фаул на Глен вляво, рикушета при удара на Стъридж, двете греди в
този мач.... Удара
на Гудйонсен през онази вълшебна вечер 2005. Всичко в живота се решава от малките детайли. И
тази вечер ние спечелихме битката за тези малки детайли.
„Цялото
е по-голямо от сумата на частите си.“ е казал Аристотел. Вече сме във фазата на
борбата, в която няма значение колко ти е голям... състава. Разбира се освен
ако не стане нещо фрапиращо. Гледам $елси и не виждам едно цяло. Играта им в
защита е едно цяло, но в нападение разчитат само на един... да де Еден. Тук изключвам мачовете
им срещу големи отбори, където Специалното е майстор. Гледам Си Ти и виждам
умопомрачителни единици, но не виждам отбор. Освен ако Я Я не е отбор. Имайки
впредвид габаритите му нищо чудно. Та ума ми казва „Не“, но сърцето ми
продължава да вярва, че нашето Цяло е по-голямо от тяхното единици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар