Дарт Моу и тъмната страна на футбола... или почувствано през моята клавиатура

„Съдбата е кучка“ – народна поговорка.

Много трудно се пише след такъв мач. Нито ми се четат анализи. Нито ми се четат коментари. Празнотата обзела неработния за мен Понеделник е огромна. Космически вакуум се е настанил в главата и сърцето ми.  Чувството е равносилно на осъзнаване, че любовта не е нищо друго освен опит на двама умиращи бавно но сигърно клетници, надценавайки се един друг , да осмислят жалкия си и незначителен живот.

Роджърс много ясно разбираше силата на този отбор на Челси. Сам си каза в интервютата преди мача, че силата на сините е в контра атаките. Тази тактика на богаташчетата не изненада дори и чалга принцесите от „Бият“, които не се славят много с интензивна мозъчна дейност. Бяхме подготвени за тези „2 автобуса“ паркирани пред вратата на сините. Но тази подготовка правилната ли беше?

Не съм съгласен с мнението, че сме предвидими. Единственото, което е пределно ясно в нашата игра е, че трябва да вкараме ранен гол. Начина по който се опитваме е винаги различен. Както и тактиката. Ключа към това да бъдем спряни е темпото. И Сити го знаеха това, и Моуринхо. Само че, Сити не успяха да ни вкарат прът в спиците. Колкото и да си приличат стиловете ни с Шейховските мамини синчета, толкова се и различава. Ние можем да рециклираме топката, да удряме на контри, да пресираме, да центрираме, да вкарваме голове от статични и тн. СиТи-те предпочитат да задържат топката в противниковото наказателно.  Разбира се умеят и много други работи, но това им е основата. 

Нашата сила е в бруталното темпо, което налагаме в началните 20-30 минути. И сетубалеца успя да го наруши. Нека да оставим на страна 11-0-0, с което излезе Челси. В първите 5 минути имаше точно 1 мин. и 34 сек. игра. Другото беше лежане, мятане, спъване, подхлъзване, скубане. Шварцер дори разви и топкофобия. Беше го страх да изпълнява както аут-овете, така и пряк свободни. Че му се наложи на онова мангале Кол да го прави. Моринхо дори се опита да скрие топката под блузата си, симулирайки бременност. И това не позволи на нашите да наложат Ливърпуслкото темпо на игра и да ги успокои. За налагане темпото ни на игра не помогна и слабата форма на играчи, които могат да направят разликата в даден момент - Суарез, Коутиньо. З 

През останалото време челситата ритаха напред, Ба я пазеше брилянтно и 5мата в средата за Челси тръгваха групирано напред за да помагат. Но не си даваха много зор да го правят. Ясно беше , че сините ще се опитат предимно от корнер да ни го натикат, имайки впредвид слабостта ни при статичните положения.

Съдбата е наистина кучка. Човека, който преди 2 седмици събра войните в червено и им каза „Отиваме в Норич и правим същото. Без препъвания“,се подхлъзна. Все едно бе изписано в звездите. Съдбата се опитва да остави Джерард като най-великият футболист не печелил титлата.  И за сега доста добре се справя в тази си роля. Единственото утешение е, че не Торес вкара гола.

„Творец с висша творческа способност”. Това е описанието на думичката „гений“ в  тълковният речник. За мен Моуринхо не е гений. Той е майстор на тъмната страна на футбола, владеещ я до перфектност. Футболното превъплащение на Дарт Мол . И щеше да бъде Дарт Сидиус ако той го бе измислил това изкуство. Влизането с двата крака на Оскар срещу Лукас в първия ни мач за сезона олицетворява по перфектен начин мрачните тактики на Мол. Бледо лапе като Оскар, истински творец, държащ се като обладан от демон на яростта. Ето това е „геният“ Моринхо. Неговата идеология е победа на всяка цена. „Всяка“ и „победа“ са думите подчертани в предишното изречение. „Ако трябва да убиеш собствената си майка и да набодеш новородения си син на шиш за да победиш, ще го направиш ли“? Пита Дарт Мол преди всеки мач. Ако отговора е не – пейката е за тебе. Това не е неправилно. Това е просто един от пътищата, чрез които можеш да постигнеш успехи. Та за това за мен португалеца не е гений. За да си гений ти трябва да твориш. Да създаваш. Ако кажете, че печеленото е вид създаване – добре. Но за мен печеленето не е творба, а цел. И като такава, тя  може да бъде приом не генийте, но е най-вече на прагматичните и хладни умове.Целта се постига не чрез притворяване не емоциите в себе си, а чрез бездуховно калкулиране на плюсовете и минусите. Когато Мол започне да рисува по терена и да печели и чрез светлата част на футбола, тогава може и да си променя мнението. Дълбоко се съмнявам това да се случи.

Роджърс няма как да си обърка състава. Той няма футболисти, с които да го направи. А същите тези пискливи коментатори, твърдящи че е трябвало да играем за Х, щяха да задават въпроса „Защо не си играхме нашата игра срещу вторият отбор на Челси“, ако бяхме направили „Бенитез “.

И аз съм от тези пискливи коментатори. Роджърс подходи с наивността на Мартинез при срещата ни с карамелите на Анфийлд. Брендън, както и Роберто, имат изключителна вяра в идеите и играчите си, и не виждат друг път за постигане на целите си. Да, но понякога трябва да направиш компромис и да направиш 1- 2 „Бенитеса“. Въпреки, че защитната игра ни е слаба, мисля че щяхме да объркаме Дарт Мол и неговите играчи, ако си се бяхме прибрали в нашето си и чакахме те да разиграват. Как обаче щеше да бъде прието това от феновете, които считат че Анфийлд е техен? Топката е тяхна. Зелената трева е тяхна, съблекалните....

Не мисля, а и не вярвам че ще спечелим титлата. Ситите повече няма да грешат, а и голяма част от играчите им способни да направят разлика в представянето на отбора им се връщат. Те мислят единствено и само за титлата. Ние от своя страна се задъхваме психически и физически. Също както и Евертън. А на Ситите това им е най-трудният мач до края на първенството. Погледнете формата на Суарез. Той изглежда изтощен. Очаквам още следващият мач да загубим и теоретични шансове за титлата.

И всичката тази космическа празнота обхванала голяма част от привържениците. Нихилизма, загубата на вярата в непостижимото се зароди от едно невинно подхлъзване.  Какво нещо е живота? В един момент най-добрият защитник в Англия ти подарява топката да вкараш гол, в другия падението на един полубог отнема вярата ти в справедливостта  и баланса във вселената. Не само твоята вяра бива заличена, но и тази на самият полубог.

Да направиш „Бенитез“  - да спечелиш така, както само Рафа умее.

Обида за интелекта

Гледам „Референдъм“  по БНТ– не „Реверендум“, че в момента е модерно да сме американци и се чудя колко много хора изкарват пари от глупости – политолози, социолизи, сополози.

Седят и говорят големите глави и анализират ситуацията с откраднатите лични данни, с евро изборите.... Тия нормални ли са?Мислят ни за малоумници дори хората, които искат да не сме такива. Мислят ни за елементарни мозъците, искащи унищожението на простотията.

Тия мислители стоят и разискват болни за обществото теми. И стоят и анализират „болни“. Но не и „общество“. Стоят и говорят кой колко гласове ще вземе. Кой колко е важен. Мерят си чур*тата на различните партии. Лицето „Х“ номинирано от партията „У“. Обръщам се към интелекта в хората – сериозно ли ни мислите за толкова тъпи?!

Обсъждате „болни“, но не и „общество“. Какво на майната си обсъждате? Всичко вече е продадено и разпродадено. Бат Бойко=Станишев=Кънев=Янев=Сидеров=Доган=Пеевски.

Защо се хаби обществена енергия след като „общество“ няма?! Електората или електрона, защото всички гласуващи блуждаят като свободни електрони, е твърд на всяка една от големтие партии. Дребните просто ще хванат преместеното от единият крачол в другия. Защо продължава да се говори за това какво трябва да се направи, след като няма кой да го направи? Къде е „общество“.

Бабите ще гласуват за БеСиПе-ту. Бедните турци и цигани ще гласуват за първите и ДПС. Хора, които не могат да четат, а ако могат то не го правят на български. Хората, които могат да четат, но не знаят как, ще гласуват за Бойко.Лумпени и продажници ще гласуват за онези актьорчета Янев и Сидеров. И?! Защо се говори толкова много? Какво значение има, че шопара Пеевски води листите на ДПС? Никакво!

Бабите не знаят кой е Пеевски.Циганите и турците гласуват за своите душмани и  не могат да изразяват мисъл. Забранено им е от пашата. Лумпените ще гласуват за ония пищящище , защото не могат да мислят. Хората, не можещи да мислят критично  ще гласуват за некадърният клоун Борисов. Защото в нашата държава няма „общество“. Защото в нашата държава огромен процент от хората не могат да четат. А тези, които могат не подлагат на критичен анализ прочетеното. Защото не това ги учат вкъщи, в училище, на улицата! В училищата ни учат да четем, но не учат как да четем.Безстрастно. С мисъл главата. „Защо", „Кой" , „Как".

А и да - тези, които знаят как да четат или напускат, или са на път да напуснат, или мишкуват като мен.

Толкова ли за тъпи ни мислят „интялигенцията“, че да не знаят, че ние знаем. Няма избор! Докато интелекта спи, чудовища ще ни управляват. Сънят на ума позволява изверги като Сталин, Хитлер, Пол Пот, Американските президенти в последните 40 години да съществуват. Изтичането на мозъци позволява нашите управляващи да ни оправят вече 24 години. Из отзад.Няма значение кой ще води листите. Няма значение кой на кого е и как му го е блъскал или лапал. Утре Борисов може да се из*ере на жълтите павета и неговите слепи последователи ще видят в ла*ното символ на мъжеството и решителността. Утре може Доган да направи контра- възродителен процес и в това БеСиПе бабите, ако им го каже Сергей ще го приемат за най-великата българщина след Обединението. Утре Националистите и „Националистите“ могат да те застрелят на улицата, защото си с блуза на DMX и главорезите ще видят в това пречистване и възход на арийската раса в България.

Та господата интелектуалци. Господата политолози, социолози. Господата – мозъци. Спрете да ни обиждате като говорите за „болно общество“. Няма общество! Интелекта спи и оставя да бъде управляван от тълпи  слепи, озлобени, обезличени, унижени човешки останки надяващи се или и те да посмучат, или и те да добудат. До смъртта .

Защото първият закон на „обществото“ е да критикува избраните да ги управляват. Да поставя под въпрос всяка стъпка на силите, на които са делегирали права.

Защо обиждате мисленето ни, след като в нашата държава права не се делегират. Права се купуват, предават и подаряват. 

П.П: Като се чете Бойко да се подразбира и Бареков. Че Бареков е младото Бойко.
 

Объркан съм и ми е трудно да пиша... или видяно през моята клавиатура.

Ливърпул са символ за инфартки, ето поредния подобен мач,

Накара бедното ми сърце да бие като лудо до здрач,

Добре, че съквартиранта ми по прякор се води Смешен,

Че с неговата мариджуана живота е малко като в песен.

Наложи ми се да си дръпна леко, а аз рядко пуша,

Но трябваше емоциите си бесни леко да запуша.

Че в парцел на гробищата щях да се сгуша.

Роджърс изненада Пелегрини, че  даже успя и мен,

Не с 4-3-3, а с ромба в средата излесе все така непроменен,

Халфовете ни в центъра успяха да наложат бързо темпо,

А Ситите не ги уреждаше. Те искаха малко по- семпло.

Обичат те топката да задържат но в чуждото поле,

Тоя ромб ги съсипа , бързината на нашите ги пръсна от воле.

Стърлинг имаше цялото пространство и време на Земята,

Компани и Харт като бременни тюлени на съхо той размята.

От другата страна Стиви цъкаше в зоната на Силва,

Силва, тоз интересен испанец, който се римува със слива.

Стиви, Силва в джоба си сложи, испанеца гащите отиде да си простирва.

Яко преса, агресия скубане под мишницата и бой,

Всеки един от играчите ни беше като античен герой,

Аз цяла вечер цъках алкохол на среднощен запой.

И бях се наредил да гледам клецането на сити под строй.

Сити взеха да натискат със сила и мощ по крилата,

Слабостта на ромба ни е вече безкрайно позната.

Силва избяга от зоната на Джерард към крайните бранители,

Всички резултати до сега  станаха съмнителни,

Ще издържат ли бойците носещи Бърда на сърцата?

Или ще се пречупят под напрежение и ще потънат в тъмата.

Ей го на наш белгиец чоплещ до сега семки „Хулиган“,

Се просна да спаси удара на Фернандиньо, като бекон изпран.

До тогава Ливърпълци млатиха ситите като с боздуган.

Влизането на Милнър играта промени,

Роджърс закъсня тактиката да смени,

Диаманта издишаше под натиска по крилата,

От нерви щях да скъсам месечната си заплата.

От двете страни на Джерард, Сити пространство намираха.

Създавха ситуации 3ма на 2ма, в КОП-а се страхуваха

От атаките на гражданите и от изравняване на резултата.

Страховете се материализираха и страха  потвърдиха,
Ракията свършваше, не ми е ясно на къде отива стиха,

Алън замени Стъридж,  защо Роджърс закъсня със смяната?

Тъй като бихме, ще кажем, че гениялна бе замяната.

Умората по движението на нашите лесно се четеше,

Няколко засади поради умора в играчите страничния зачете.

Но воините в червено не искаха да се предадат.

С победата те искаха на всяка цена да се поздравят.

Ей, жив и здрав да е белгиеца квадратен.

Че на Коутино пас той даде, повече от златен.

И победата отиде там където трябва в този ден.

И аз днес отидох на работа с позитивизъм зареден.

Капитана в центъра отбора без усилия събра,

Каза им да забравят паметният резултат веднага.

Не, не е свършила червената наша легендарна борба.

Отказваме на самодоволността да се предадем за сега.

Идва друг мач, нищо не е спечелено, а страстта.

Трябва да бъде запазена, докато не вземем титлата.

Четири мача ни делят от историческата легендарност.

Сезона ни граничи с психично-лунатична странност.

Луди резултати, драми, пейсмейкърите спират.

Всички по света в полетата на Анфийлд се взират.

Хората от копа, пеят скачат и отказват да се прибират.

В човека до себе си семейството си те съзират.

Заедно  във вярата в непостижимото те се вричат.

Всички сме едно, няма да бъдем забравени в мелачката на вечността.

Само още четири мача на смъртта, и наша ще е титлата.

Битката за полетата на Стоук Хям Юнайтед.

Да се чете докато се слуша

Мрак. Мрак над полетата на Стоук Парктитус Юнайтимус /не беше, но за сюжета ми трябва мрак/. Те стояха изправени. Един до друг.  Обгърнати с изгарящо червено. С червен, свещен огън в душите. Очакващи битката. Нямаха право да отстъпят.  Командир Роджърисимус/ разбира се от македонски произход/ бе подредил своите войници с идея за атака. Суариз, Данаилис, Рахийтимус по-известни като "Бесните кучета" бяха пуснати в едно. Разкъсвай, съсипвай, унищожавай! Принципа на демоните на разрушението в предни позиции. Зад тях бяха тежките.  Великите воини калени в хиляди битки - Шкъртимус, Глендас бяха застанали редом с младата но бурна и свободна кръв - галският войн Сакхикс и палето Фланимир. А пред тях - човека, за който се говори, че е нечовек. Полубог закърмен с амброзия от боговете. Прокуден от самите вечни от страх  синът им да не стане по-велик от тях. Легендарния пълководец Стивънис Джерардимус. Хората говорят, че  покоите на този титан на Ливърпулците се пазят от великански цербери. Че на вечеря на ушенце му пеят нимфи, а млякото в хладилника му е цедено от минотавър.

Пред себе си армията на великия македонски пълководец съзря врага. Страшен. Злокобен. Титани с изваяни от мрамор мускули. Светкавици разкъсваха небето. Светкавици разкриващи злото в очите на войските на варварина Джаба Унищожителя. Ливърпулците не трепнаха. Ливърпулците не отстъпиха. Мрачна увереност се четеше в погледа им. Щитовите им бяха закалени в кръвта на хиляда черни дракони. Мечовете им бяха загасени в сълзите на хиляда елфи- девици. Нямаха право да отстъпват. Отзад ги чакаше позора. Отпред - величието чрез смърт.

Никакво отстъпление. Нито помен от слабост. "Ливърпулци! Каква е вашата професия!"."Ау! Ау! Ау!".

Битката започна. Щитове се блъскаха. Сухожилия се разкъсваха. Кости се огъваха и пукаха. Стивънис бе над всички. Стивънис бе титан. С умели движения, твърди толкова, колкото и елегантни успя да насочи единият демон на разрушението Суариз в правилната посока. Врага усети силата на ума и твърдата воля на Ливърпулците. Но врага не трепна. Врага не падна. Защото варварина Джаба е коварен и кръвожаден. Фланимир не издържа. Краката му се подкосиха. Стивънис помогна по братски на младия младеж. Но вредата бе вече нанесена. Защото варварина Джаба е зъл в своята мощ.  Оттеглянето на двете армии дойде в правилният момент. И двете армии бяха пуснали кръв на опонента си. Светкавици продължаваха да раздират небето. Не дъжд, а метеорити бяха пратили за декор боговете за тази историческа битка.

В своята тактика Роджърисимус съзря слабост и оттегли младият но обещаващ гений Коутиниас. Смяна в стратегията. Центъра имаше нужда от заздравяване. Центъра трябваше да издържи. И ето ветерана Лукасас бе представен в битка. Мощта и агресията в центъра бяха върнати. Агресия и решимост потекоха във вените на червената армия. Атаката по фланговете се пое от Глендас и Фланимир, които бяха изнесени с няколко метра по-напред отколкото в първата част от битка за Стоук Парктикус. Рахийтимус застана зад изтощените и ранени, но все така агресивни Суариз и  Данаилис. И победния удар не закъсня. Лукасас съзря слабото място на врага, а Фланимир изкупи своята грешка.

Всичко бе в ръцете на Джерардимус. Времето бе спряло. Не се чуваше дори хрипливото дишане на изтощените воини.Слънце се показа зад мрачно надвисналите облаци. Облаци пратени от подземните царства на низвергнатите богове на долните светове. Джерардимус не трепна, както не е трепвал хиляда пъти преди това. Смъртоносната рана бе нанесена. Унищожителят бе съкрушен. Без идея как да се възпротиви на армията на Свещените Червени Пламъци. Врага атакува сляпо в своята ярост, в отчаяние, в безредие, но защитният вал на армията на Командир Роджърисимус издържа.

Слънцето надви мрачните осквернителни облаци. Изморени и окървавени армията на Ливърпулците стоеше победоносно над труповете на своите врагове. Джаба Унищожителя гледаше от страни неспособен да осъзнае какво се случи.  Неразбиране се четеше в жълтите му гноясали очи. Как? Кога тази армия се сдоби с такава мощ? Джаба твърде късно осъзна израстването на воините в червено. Битката бе загубена.

Ливърпулците продължават напред към свещената награда. Битка след битка. Победа след победа.  Света ще чуе за тази безстрашна армия. Света ще е длъжен да се преклони пред тази величествена сила.

Колкото до Роджърисимус..... Това бе просто една битка. Битка, доближила неговите легендарни воини към така желаната цел. Битка, която вече няма никакво значение. Защото само след няколко дена предстои нова. "Забравете какво се е случило. Забравете какво е можело да стане. Следващата битка е важна. И независимо дали врага е просто армия или империя, ние ще пируваме над бездушните им тела. Защото сме огнената ръка на справедливостта. Ливърпуулци! За какво се събуждаме всеки един ден!" - извика  Роджърисимус в тъмата огряна от победоносни лагерните огньове.

"Победа!" - Един отговор на многото. Многото, които са едно цяло.

Урок по пляскане.... или видяно през моята клавиатура

"It was a big win but it was just another game for us really" – Хендерсън след пребиването на Юнайтед

 

Искам да изкажа моите благодарности към едно типче или типка, не съм сигурен в секса, https://twitter.com/Bloodzeed .  Благодарение на този човек изгледах 78% от мачовете в ПЛ по „Скай“ ХД.  Боговете да го благословят. Коментаторите в този мач бяха легендарния Мартин Тейлър и Алън Смит/Не перхидроления предател от Лийдс, а легенда на Арсенал/. След първият гол Смит каза нещо, което ме накара да се усмихна злокобно. Младежа каза, перефразирам „Тотмън в тунела изглеждаха на*рани. И точно така се държат и на терена. Момчетата в бяло не искат да са на този терен“. Анфийлд вече е място, където никой не иска да дойде. Не крепост. Кланица.

 За тактика не ми се говори много щото съм в разкошност. Излязохме 4-3-3 с креативността и скоростта на едно място в лицето на Коутиньо и Атомната Бълха. Тутман излязоха с много народ в центъра. Слабо място – тяхно вляво, където датчанина ,на който му пада косата прекалено млад, го мързи да дефанзира, демек да се поти в дефанзивната част от играта. Така стана и първият гол. Ериксен го домързя да последва Джонсън. Последва центриране. Стресираните Янко Вертонгенов се омота. Столицата на Афганистан си го натика с отскок. Прекрасност. След този гол се отдръпнахме по-назад и използвахме скоростта и интелигентността на ССС. Не пресирахме агресивно и атакувахме предимно в дясно първото полувреме. Никаква изненада до тук. Вторият гол бе пряко причинен от аурата на Суарез. Едно време германските дечица ги плашеха със снимки на Трифон Иванов. В наше време е нужно само да кажеш Суарез и защитите на 97% от отборите изпадат в шок. Изкарахме и малко късмет, че Янко се контузи, а Довсен не беше тренирал достатъчно преди влизането си и беше студен. Само като погледна Луис и си каза „Аааа аз не мога“ и асистира по прекрасен начин на Уруса.

Второто полувреме продължихме да си цъкаме топката прекрасно, докато Тутман не искаха да излязат на терена. Тим Шерууд каза, че не е бил на скамейката, щото искал да гледа урока по пляскане от високо, където да види всичко. Демек да се учи от майсторите. Самият им менажер излиза със  събути гащи, знаейки какво ще последва. Замислете се кога за последно е било така? Аз имам спомени за онази прословута 2009 година... Та щорите нещо се размърдаха и започнаха да пресират. И тук на мен ми направи прекрасното впечатление – ние вече може да изнасяме топката дори и при злобна преса. А можеш ли го изкара, глеи кво става. Така стана и третият гол. Яко пасове в нашето поле, топката е в „Червеното Кафу“, никаква паника, лъжливо движение, пас към Ключаря и прекрасно пласиран удар. 

До сега не съм давал моите почитания към Флано, но момчето си ги заслужи. Да, той все още не може да центрира опасно. Да, той все още не може пробивите на Жонсън. Но подяволите това момче може да прави шпагати. Дисциплината му е като на немска овчарка. А и има футболен мозък. Не се паникьоса при изнасянето на топката, направи едно лъжливо движение. След това направи най-простото нещо – пас към хората, които могат и имат въображение. Браво на момъка. Да видим дали ще може да развие дрибъла си, скоростта и играта си в атака. Някъде бях чел, че бековете израстват по-късно като играчи/Мисля, че в thetomkinstimes/, така че нека да видим. И накрая да завърша  - след влизането на Алън минахме в диамант по средата, за да контролираме играта.

Хендо каза след мача с Манюр, че това е било просто „поредният мач“. Този мач изглеждаше по същия начин. Тотален контрол над всичко, което се случва на зеления килим. Никакво напрежение. Никакъв страх. Просто излизаш, вършиш си работата, прибираш три точки, продължаваш напред. И цялата тази глупост с напрежението.... Алън Хансен е един от най-слабите анализатори на футбол, които съм чел /нека това да не бъде разбрано като критика към Легендата Хансен, само към неговите анализи/. Има само трима по-некадърни анализатори на футбола: Шийрър, Лауро/Не Лаурсен, който е легенда на Ливърпул. Лауро е едно нежелано превъплащение на легендарния защитник/ и аз. Та Хансен пише някакви глупости за стреса, как щял да налети на Ливърпул, че не са знаели тази реколта как да печели титли, че стреса ще окаже влияние. В същото време Краля пише, че дори и след като е спечелил всичко, стреса пак го е имал. Хансен не разбира, че големите личности, играчи живеят за този стрес. Това е наркотика, без който великите играчи, треньори не могат. Всички помним как Председателя Шанкли е пречил на тренировките на Пейсли, защото  е осъзнал, че не може без наркотика „футбол“. Играчите желаят това. Играчите не могат без наркотика „Кристално Напрежение“. Напрежението е техен приятел. Така че , аз лично не виждам проблем в напрежението. Лиспата на опит – да, но че напрежението ще ни съсипе..... Питайте Тутмън колко ни повлия напрежението в тази слънчева Неделя...

Все пак легендарния защитник казва понякога нещо интелигентно. В едно от предаванията „Match Of The Day” казва, че големите отбори излизат за да наложат своето в началото на мача, след което се отдръпват за да пестят сили. Това ясно си личи и при нас/ 52 - Liverpool have scored 52 first half PL goals this season; 12 more than Spurs have managed in total. Power./.

„Manchester City, who won the title two years ago, know how to negotiate the final six games of a season and that is an advantage they will have over Liverpool.“ – казва Хансен. “You can't win anything with Kids” – каза Хансен 95-та.  Дали да му вярваме?

Черна котка, червен котарак... или видяно през моята клавиатура.

 „….You find out life is this game of inches, so is football“ – Any given Sunday, Al Paciono.

От година и половина на работа яко цъкаме джага. Аз и един тип срещу двама други типове. Като цяло сме много равностойни. От две седмици обаче нашия отбор буквално смазва другия. Стигна се до там, че ги бихме с 8 гола разлика/играе се до който вкара 10. Джагата е безплатна все пак и се играе без 5ци/. И така две седмици. Станахме самодоволни. Арогантни. И тая седмица падаме като Юнайтед.Защо казвам всичко това? Ливърпул имаше серия от два мача, в която единствения начин да загубим е да се самобием. В мача с Кардифите тази аристократична самодоволност беше се настанила в главите на по-старите играчи и това си личеше. Спестяваха усилия и Джерард и Агер. Същото можеше да се случи и срещу Котките. Но не би. Съмнявам се Роджърс да има различно отношение от това на Боб Пейсли спрямо самодоволството.

Изчетох доста мнения след мача и с повечето не съм съгласен. Не че това е изненада за хората, които ме познават. Много твърдят, че не сме играли добре, че някой си бил слаб, че другия бил футболно несъстоятелен. Не прочетох нито едно мнение, в което да се каже поне една добра дума за Съндърланите. От километри си личеше подготовката на Гус Поет-а за мача. Той продължи това, което започнаха Кардифите. Излезе с 3-5-2/понякога с права линия от 5ма защитници/ с цел яко да упорстват срещу нашата атака. 2ма дефанзивни халфа отпред, които да не оставят празно пространство между линиите. Същевременно дефанза беше на 5 метра от вратаря си. Учудих се, че не бяха зад него. Знаейки, че ще си играем Сиер Леонския Диамант в средата, котките на драго сърце ни оставиха да си цъкаме с топките в средата. На този диамант му липсват атаките по крилата. Хората, които правят нападението по-широко са бековете. Всички знаем, колко допринася Флано в тази фаза на играта.Най-големият комплимент, който мога да му направя е, че поне имаше един човек, който да го пази. Не така бе срещу Глен. Много често той бе дублиран, че и триплиран. Той бе човека, който трябваше да атакува Досена с топка в крака агресивно. Знаем си го Андреа колко може когато срещу себе си има бърз играч. Но Поет-а се бе погрижил за това. Тази дублирана триплираност всъщност бе разликата в играта на котките в сравнение с Кардиф. Разбира се, Глен сбърка сума ти и пасове във финалната третина, но това са подробности/9 паса сгрешени- 56 от 65/.

Така че проблема не беше в отделни единици или играта ни. Проблема бе, че се намери чешит, който да се противопостави на диаманта на Роджърс. Очаквах Брендън да очаква защитната идея на писетата. Както Dog eat Dog пеят – Expect the unexpected.  В защита на Роджърс мога да кажа, че го разбирам. Не промени формула, която криво ляво ни спечели трудни мачове. Застрахова се срещу повторение на мача с Вила, където изгубихме средата на терена поради наводнението там с играчи тип Вилани. Но ме учуди, че по-рано не смени тактиката и не постави примерно Дани и Джонсън да мародерстват по крилото срещу Друсена и човека, който му помагаше.

"No more free-kicks for you," е репликата, която ни обърна мача. Грешка в средата на теслата СъбироКъртица, прекрасна визия на Ключаря, поемане от иначе слабия Суарез и.... Кенеф Приятелски имаше да вземе трудно решение. Не знам кое е правилно. Ще кажа, че моето мнение се припокрива с мнението на Кара в студиото на Скай. Положението можеше да се свири и по двата начина. Може да се спекулира дали О‘Шей щеше да покрие грешката на Девствения Аржентинец и да не се даде червен. Да кажем наистина, че може да се спекулира. Нарушението бе далеч от вратата и все някой можеше да спука белия си дроп, че да може да покрие тази грешка. Но за второто нарушение на Девствения не трябваше да има прошка. Чист втори жълт картон и грам спорене не може да има по въпроса.

Излязохме второто като шефове. Супер яко цъкахме топката,създавахме положения. Тук дойде и звездния момент на Жон Флан. с паса си към Стъридж, който уцели Суарез. Забавлявахме се на терена, докато аристократично не си вършихме работа, разбирайте да бележим. Всички очакваха лунатична победа с много резултат. И тогава Поет-а отново надмисли Роджърс. Вкара Председателя Мао и малкия брат на Глен от друга майка, Адам. Тези двамцата започнаха перфектно да експлоатират свободните пространства от двете страни на Джерард и крилата. Това е един от проблемите на този диамант както и преди съм писал. След 65-та минута изтървахме инициативата и логичното се случи. Смешен гол ама какво да правим. Агер мисля, че бе човека на предната греда, който не успя да играе с топката. А Флано го домързя да последва Ким Ир Сен и корееца заби топката в опразнената врата.

Учудих се от бавната реакция на Роджърс. Мислих, че по-рано ще се възползва от скоростта на Стърлинг. Особено имайки впредвид изпуснатите положение от наша страна поради липса на бързи играчи, които да се присъединят към Коутиньо, Суарез, Стъридж. Започнахме да играем едно 4-5-1 и да оставяме свободно пространство между защитната и халфовата линия. Съответно много фенове получиха сърдечни недостатъчности. Накрая все пак успяхме.

Защо не съм съгласен, че играта ни бе Шампионска? Играта на Си Ти срещу Хъл с 10 човека бе шампионска. Те се защитаваха, водеха играта и създаваха по-чистите положения в този мач. Ние само се защитавахме. На моменти сляпо. И не успяхме една читава контра да направим. Това не е шампионска игра. Но пък резултата е шампионски.

Малко ме притеснява факта, че два отбора/ преди това Сотон се справиха полу-успешно/ вече знаят как да играят срещу този диамант. Сигурен съм, че и Специалното и Пелегрини са гледали с интерес мача. И тези двамата ще имат доста по-качествен отбор, който да се справи с подобен тип формация и игра. Докато съм на темата с формацията да спомена, че искрено се надявам да не играем така срещу Тотманите. Оголим ли крилата ще бъдем унищожени. Но пък има и една позитивна искра – Котетата имаха нужда от рефер, че да ни се противопоставят, както и от почивен ден на Суарез. Не знам на кого е приятел Кенеф Приятелски, но със сигурност не е на нас.

Футбола, както живота е игра на сантиметри. На малките детайли. Една крачка в страни и не успяваш да завършиш атаката. Една дума ти обърква отношенията с приятели, семейство. Малките детайли са навсякъде около нас. Удара на О‘Шей с глава след центриране от измисления фаул на Глен вляво, рикушета при удара на Стъридж, двете греди в този мач.... Удара на Гудйонсен през онази вълшебна вечер 2005. Всичко в живота се решава от малките детайли. И тази вечер ние спечелихме битката за тези малки детайли.

„Цялото е по-голямо от сумата на частите си.“  е казал Аристотел. Вече сме във фазата на борбата, в която няма значение колко ти е голям... състава. Разбира се освен ако не стане нещо фрапиращо. Гледам $елси и не виждам едно цяло. Играта им в защита е едно цяло, но в нападение разчитат само на един... да де Еден. Тук изключвам мачовете им срещу големи отбори, където Специалното е майстор. Гледам Си Ти и виждам умопомрачителни единици, но не виждам отбор. Освен ако Я Я не е отбор. Имайки впредвид габаритите му нищо чудно. Та ума ми казва „Не“, но сърцето ми продължава да вярва, че нашето Цяло е по-голямо от тяхното единици.

Хокей мания...... или видяно през моята клавиатура.

"We could have scored more..." - Brendan Rodgers

Преди мача много се бях изнервил на Роджърс-а. Бях се уплашил, че атаката ни е импотентна. Ти може ли да играеш 30 мача тоя сезон и един път да не минеш психологическата граница от 6 гола?! Какво е това нещо?! Брендън няма ли срама?! Въобще не мисли за клетите фенове на този изcтрадал отбор? Безобразие! Всяка седмица трябва да се задоволяваме с огризки. 3-0, 4-1, 5-1... Така не може. Ако до края на сезона не направим поне още веднъж едно 6 на нещо си, ще анексирам кенефите в офиса към себе си. Разбира се понеже сме демокрация ще проведа референдум към кого иска да се присъедини тоалетната хартия. Към мен или към капиталистическите свине за които работя.

Имам две теории по въпроса. Първата е, че Роджърс им забранява да вкарат повече от 5 гола, за да не вземе съвсем да стресира опонените ни. Втората е ,че футбалерите ни са ходили при Цура Гледачката, която срещу 300 еврони им е казала да не вкарват повече от 5, че лошо ке стане.

Роджърс очакваше, че русия лигавник ще излезе свръх дефанзивно срещу нас и няма да тръгне да се надиграва и заради това включи "Ключаря" на върха на ромба. Със сигурност в този мач ни трябваше погледа на малкия къдравелко. Подлостта на бебешкото дупе стигна до там, че на тренировката преди мача отбора му тренирал с 4ма защитници във формация. Когато излезли от тунела той бил изкарал пет. Аз докато гледах мача ми се сториха 10. За вратаря още се двоумя. Идеята бе ясна. Групиранa компактност, агресия, отнемане и прехвърляне на топката възможно най-бързно към скоростните Белами и упадъка на Манчестър.

Няколко неща ми направиха впечатление в тези първи минути. Първото бе безкрайната разконцентрираност на много играчи. Според мен те се бяха хванали на бас, че могат да объркат повече пасове от играчите на Арсенал, които играха 2 часа по-рано срещу $елси. Мисля, че видях Алън, Джерард, Агер и Флано да цъкат на някакъв АйФон сайта squawka.com за да си гледат колко паса са сгрешили. После си разменяха някакви финикийски знаци. Към това се прибави и желанието на Джерард да покаже на Фланагън, че е научил "Копаница" Ма как блажено двамата не правят нищо, държейки се за хълбоците ама. Сигурно никой няма да се очуди от факта, че за пореден мач съперника ни се цели в тази лява зона. Флано изкара пореден посредствен мач. Не че е само той единственият виновен. Алън и Джерард нещо ги мързеше да пресират или да покриват празно пространство. Само като погледнете втория гол на Кардиф, ще забележите несериозността , с която "старците"/Агер, Джерард/ подходиха към ситуацията.  Мъч бе човека подал на Кембъл за втория гол. Тоя младеж му бе предоставено цялото време и пространство на Земята за да построи голф игрище "МакМъч". Никой не го посрещна. Никой не го пресира. Агер се постара да стои максимално далеч от Фрейзър. Няма да се очудя ако Дагер седне за сметка на Убиеца в следващите мачове.

Второто нещо което ми направи впечатление бе, че за първи път видях 5-3-2 формация на живо. Кардифите се бяха надъхали да построят стена пред вратарчето си от тела .Никога не бях виждал подобно нещо през живота си. За наше щастие ние разчитаме и на акъл.Нормално е след като по крилата е опразнено да се пробваме да пробиваме от там. Така и стана. Разбира се от дясно, че там беше Джонсън. Флано не е добър в нападението. Един път опита дрибъл, заби главата в земята и тръгна да лъже. Спъна се в топката. Осъзнавайки, че коженото кълбо не е в него той започна да дриблира с тялото си. Не знам това брои ли се за успешен опит за дрибъл....

Третото нещо: Изтървах си филията намазана с лютеница и шпек на земята от ненамазаната страна. Легендарно! Явно поговорката "Живота е хубав и лек, когато в ръката си държиш шпек" важи. Сигурен съм, че шпека наложен на лютеницата отгоре е виновен за прекършването на физическите закони и непадането на филията ми от намазаната част.

Любимият ми гол не беше този с петичката на Стъридж.Този гол показа разбирателството и гениялността на Суаридж. Любимият ми гол бе първият изравнителен. Този гол олицетворява целия прогрес, който се осъществи този сезон. Падаме с  1 на 0. Нито помен от паника. Нито следа от съмнение в  главите.   Барваме в дясно, опипваме почвата  в центъра, Суарез прави лъжливо нахлуване зад гърба на бранителите, ония се разместват и в линията им се появяват дупки, "испански" пас от Хендо , Джонсън мародерства, пасивнозасадния Суарез отбелязва. Опипваме, обарваме почвата. Ако не стане не се отказваме. Рециклираме топката и пробваме пак. С увереност. С умисъл. Невероятно отборен гол. Хендерсън получава много аплодисменти за този гол, но за мен в основата му лежеше "Ключаря".  Спокоен и в Дзен равновесие Коутиньо раздаваше топката вляво или в дясно . Избегна впечатляващото за да направи логичното и елементарното, но гениялното - простичък пас към Хендерсон.

Дори и при 2-1 аз знаех, че ще вкараме повече. Просто вече вярваме, че можем. Няма помен от второто полувреме срещу Вила, където дори не давахме знак, че ще го правим... обрата. Кардиф бяха обречени. Срещу себе си все пак имаха Суаридж. Тази двойка е гладна за кръв. А 40+ метра пробягани от Стъридж за гола си показват, какъв глад за голове има в главите и в коремите на тези двамата. Този гол от своя страна олицетворява свръх желанието и на двамата да бележат. Да се борят за всяка една кауза. 40+ метра пробагяни ей така.

Много ми хареса третият гол. Суарез го беше измислил перфектно: Целиш в топките враг номер едно. С всичка сила чубаниш враг номер две. Корнер с два провитника по-малко. Абсолютен гений.

От три мача пропускам да кажа едно нещо, което много искам. Джонсън. Не знам дали контузията му бе треньорска или истинска, но откакто се върна, той показва това, което винаги съм твърдял. Той е бек световна класа. Много харесвам едно определение, което сам му измислих/саморекламирам се/ - Мародер, разчленяващ с копринени ръкавици. Абсолютното Бентли на бековете е наш Гленси. Стига да е в настроение. Когато е, няма нещо на тази планета, което да не може да прави. Бързина, агресия, футболен мозък, грациозност  с топка в крака. Класа лъха от него дори когато се храчи по терена. А какво да кажем за паса с левия крак към Суарез за гола на Дани? След тези три срещи нормално се заговори за нов договор. Ай дано.

Станахме свидетел на поредния хокеен резултат. 6-3. Определено сме най-забавния отбор за гледане тази година в цяла Европа. Не знам дали сте забелязали, но Роджърс след всяка пресконференция казва, че е можело още да отбележим. Дали с този психологически ход се поддържа тезата, че ние можем да вкараме повече от колкото са ни вкарали? В годината на "Недосегаемите" , Арсенал се водиха от максимата "Трудно ше ни вкарате, но ако го направите, ние ще вкараме с 1 повече". През тази година ние се водим от правилото "Вкарай колко щеш, не ни пука, щото ще вкараме с 20 повече, че да не е скука". Към това искам да прибавя и факта, че отборите на Роджърс винаги завървшат силно сезоните. Ей така, за мистиката добавям това изречение.

П:П : Run Jordan. Runnn!!