“This is madness” ... или видяно през моята клавиатура

„ONE DOWN, ELEVEN TO GO“ – ТАW PODCAST

„Скъпи Г-н Роджърс, Пиша ви като един разочарован фен на най-великият отбор от тази част на вселената. Лично аз, а и много други фенове, не изпитваме удоволствие да гледаме домакинствата на отбора на сърцето ни поради факта, че воденият от вас отбор смазва всичко до 20-та минута“.... Така започнах  мнението за мача в 17-тата минута. Какво ли разбирам аз след като след 20-та минута изтрих този увод. Беше несъстоятелен.

Абсолютна лудост. Безобразие и гняв примесен с нирвана и  смирение. Защитна нелогичност миксирана с атакуващо могъщество.  Космически хаос увит прилежно в станьол от мармот. Абсолютно безобразие. Не мога/можах да се зарадвам на победата. След мача се чуствах объркан. Все едно си бях изпържил мозъка с колумбийски кокаин, каращ ме да се чуствам безкрайно екзалтиран, и  изпушил ямайска марихуана, отпускаща нервите ми като арфа на херувимчета спуснали се от Рая. „За лудост що е това, м?“ -  би попитал Йода.

Постройката ни за пореден път беше това гърбавото 4-1-4-1. Разликата бе, че Стъридж  помагаше на Флано срещу бързоногия но безкрайно безинтересен Трътлидж. Това като се защитаваме. С оглед на бързината на играча на Лебедите, ходът бе логичен. За жалост не проработи. Трътлидж съсипа първото полувреме Флано с помоща на мързела на Дан. Стър. На върха на атаката бе Суарез. Когато атакувахме, въртележката в предни позиции бе по план. Въпреки това + прекрасните голове, които отбелязахме, нещо не бе наред. „Мулти щитирането“ бе пробидо. Вината бе в триъгълника по средата. В 20тата минута вече бях счупил една врата, половин мишка, ¼ клавиатура крещейки „ОБЪРНИ ТРИЪГЪЛНИКА!“.Съседите ми извикаха полиция  мислейки, че  се извършва някое первезно скандинавско- сатанистко убийство о нас. Не може Де Гушман и/или(предимно) Хъмпти Дъмпти да оставаха сами в зоната между Джерард и защитата. Котето и Хендо пресираха абсолютно безобразно заедно със Суаридж. Отбора не бе компактен при преса. Но за сметка на това същото това пресирането  не бе толкова безкомпромисно. Двойно негативно не прави плюс във футбола. Та докато аз виках геометрични псувни, Роджърс стоеше и грам не искаше да върне с  1 идея по-назад Хендо, така както бе срещу Фулам, за да може Джерард да не остава сам срещу двама дебели.

Трябва да се отдаде заслуженото на Суонзи и Г. Монаха. Лебедите не дойдоха със събути гащи. Пресираха компактно. И дебнеха. Дебнеха всяка една глупост на незрящата ни защита. Халфовете ни не се покриха със слава що се отнася до играта в защита ( От 4.58 секунда може да се наслаждавате на нежеланието на нашите да отнемат топката преди гола на Хъмпти) И все пак..... съдията е долен манчестърец. Майора направи безобразен мач. 6.05 секунда. Къде е фаула на ШКРТЛ? А дузпата?Прегледайте добре по-рано постнатите кадри от МОТД и ми кажете къде е дузпата? Едно е сигурно – английските рефери за безбожно безобразни. Не вярвам, че има някаква конспирация срещу Ливърпул. Просто чернодрешковците са безобразни. Меки психики. Тези копия на Майк Райли нямат грам смелост. Миналата седмица Хогуортс Уеб, тази The Major? А това, че Скътилс под път и над път дърпал фанелки и късал гащеризони е тоталната глупост. И медиите спомагат за превръщането на лъжата в истина. То не бе Шийрър, то не бе Хансен. Побъркаха се да се изпразват на тема „ШКРТЛ къса Адидаси“. Някой гледал ли е мачове на Стоук по времето на Тони Полицията? Робин Хут и ШоуЯдосания сменяха по цял аутлет фанелки на противниковите играчи при сблъсъците в дефанса. Не съм чул някой  да се е разпискал из медиите  по въпроса. Не прави чест и на феновете на отбора, които толкова лесно се хващат на медийните брътвежи. Играта в защита е това. Мръсно изкуство. Ако всяко дърпане и бутане бъде свирено като дузпа, то сайтовете за залагания трябва да отстранят залозите за дузпи + 3 на мач. Реферите са хора и съм 100% сигурен, че четат вестници и списания. Постоянното повтаряне на факта, че Скитълс къса фанелки и дърпа чанти на пазара със сигурност е изиграло роля при отсъждането на тази смешна дузпа.

Поне влизането на Алън бе най-логичното нещо на Земята. Единственото по-логично нещо бе да си сипя една ракия след бирата, че нервите ми се късаха като кабела на вече счупената ми мишка. Алън се включо успешно и освежи халфовата линия. Направи нещо, което нито един от играчите ни в средата до тогава не правеше –  отнемаше топката.( The Wales international attempted - and won - five challenges during his short spell on the field. This was more than any other Reds midfielder managed throughout the entire 90 minutes) Допълнително внесе борбеност в червената част от халфовата линия.  18 от 19 са му успешните пасове. Спокойствие и подреденост. Така бих описал включването на Джо. Това, което ме очуди бе, че влезе на мястото на Стърлинг. По-логично бе да се включи на мястото на безобразния в този мач Филипе. Стърлинг със сигурност щеше да е по-полезен и в защита, и в атака. Особено след като се прибрахме по-компактно в нашето поле. Другата смяна /Даггер за Мечето с нежно сърце/ също ме озадачи. Дагер имаше странен мач. Смесен. Предполагам, че Коло влезе за да успокои защитата. Голяма комедия си беше. Коло влезе и започна да прави жестове всички да се успокоят. В следващия момент получи топката и започна да се кръсти, да прави цигански кълбета, хвърля сол през рамо, плюе в пазвата, да коли петли и да прави с останките им вуду магии. "Голям Туре го  страх от топката". Убеден съм, че страда от "Пилофобия" или страх от топки. Всеки път когато я получи изпада в паника и започва да обръща бялото на очите, чудейки се как да се отърве от нея. Мойсей се включи също логично. Все пак е истинско крило и успя доста по-успешно да помогне на Флано в защитната фаза. Флано изкара силно второ полувреме трябва да се отбележи.

Странният случай на Луис Суарез.„The truth is that I am scared of what happened to Falcao and Walcott.“  . Интервюто излиза на 14-ти февруари. А от кога уругваеца си го мисли само можем да гадаем. Със сигурност и смяната на позиция играе роля в загубената клиничност пред гола на уруса, но ми се струва, че проблема е психически. Не мога да обвиня, че му липсва себераздаване в мачовете. Но с ръка на сърце мога да кажа, че Луис изглежда по-плах от преди. И това оказва влияние и пред гола.А не е като да не е имал голови възможности срещу Арсенал, Фулам, Суонзи. Уруса има нужда от 1 попадение за да се успокои и за да изпусне малко напрежение. За жалост другата част от Суаридж не му помага особено. А точно в такива моменти си проличават истинските личности. Сещам се началото на 2009. Предателя Нанда се върна от контузия и влезе като късна смяна в мач за ФА. Не се сещам противника. Джерард се оказа сам срещу вратаря, но вместо да бие я подаде на Нандина. Ето от подобно отношение има нужда и Суарез. Той се жертва за отбора, играейки вдясно или в ляво. Някой от отбора трябва да се жертва за него.

След този мач може да се похвалим с най-резултатното нападение в ПЛ. Всеки един от атаквуващния ни квартет е свръх уверен, че може да създаде голово положение или да отбележи гол. Ливърпул в момента може да отключи и катеначото на Ерера. Със същата увереност защитата ни е свръх убедена, че всеки може да ни отбележи гол. Някой казваха, че няма кой да замести Кара, но така като гледам задминахме Скалата по отбелязани голове в собствената врата. И това само за един сезон. Юрген Клоп е написал 100+ страници диплома на тема „Ходене пеша“.. Сигурен съм, че ако седне може да напише 3 пъти по толкова за нашата защита. Според мен основният проблем е в начина на игра. Понеже идеята на Роджърс е „Вкарай най-малко с 1 гол повече от противника“, се налага често защитниците ни да разчитат само и единствено на себе си при взимането на решения. Само погледнете какви голове допускаме. Безобразно смешни, елементарни индивидуални грешки. В системата и начина на игра на Роджърс се изисква от защитниците ни да се смели и сръчни с топката в крака. Освен Дагер като е във форма, кой може да се похвали с подобни качества? Джонсън като му се играе евентуално. Отделните ни единици в защитата се чустват дисконфортно. Прибавете към тази смес и липсата на комуникация, отсъствие на изявен дефанзивен халф, постоянни ротации в защитния вал и ви се получава отговора на това, защо защитата ни куца. Макар, че дори и да купим М‘Вила, М‘Гнида, М‘Слива или там каквото М вземем пак не е сигурно, че с подобен атакуващ стил на игра  ще се опазим от поне 1 гол в нашата врата. Една малка роля в допуснатите голове играе и късмета. Само забележете какви попадения допускаме:  рикушет в сопола на ШКРТЛ; автогол на Мечето с нежно сърце; асистенция на ШРТКЕЛ; рикушет от летящ търтей пред Миньоле?

Може би този мач дойде точно на време. Суонзи бяха доста тежък тест за психиката на отбора. В допълнение към това видяхме и какво ще стане в Събота срещу Саутхямптън, ако не внимаваме. Всички знаем как играем срещу „Светците“. Също така никой не знае как Джерард ще играе когато е поставен под непрестанен натиск – Суонзи опитаха , Хямптъните го правят успешно вече 2ри сезон. Важното е, че има промяна. Миналата година този мач нямаше да го спечелим. Но се усеща една вяра в отбора, че всяка една Събота/Неделя може да отбележи с 1 гол повече от който и да е било отбор. Паралелно с това се усеща едно притеснение от факта, че НИЕ СМЕ претенденти за титлата. Изглежда, че отбора не е готов психически за тази борба и е припрян. Освен нападението ни. То е хладно желязо. Да видим до кога.

Един отиде в историята. Остават още единадесет.

Ден в живота на един гейзер

Крадено от The Streets – Has it come to this

               

Стигна ли се до това оу оу оу, това е един ден в живота на гейзер.

Събудих се, отново алармата ме вдига,

Трябва да ходя на работа и ми се повдига,

Волята да стана от леглото не ми стига,

Пъпа ми прилича на пясъчна дига,

Часовника показва осем и трийсет и пет,

А на мен не ми се започва следващия куплет,

Хапвам орехи с лимон и лъжичка с мед,

Потеглям към работа, пич пуши пореден цигарен стек,

Явно е нервен и той, на вън е як пек,

Замислям се дали да не си купя за вечеря шпек,

Но няма значение, защото автобуса пристига,

Вътре е пълно с добитък с много копита,

413 е линията и миризмата яко се преплита,

Чесън, пот и пръдня и на мен отново ми се повдига,

Едно прекрасно момиче ми се усмихва,

Дзипа на дънките не съм закопчал, Ай стига....

Чуствам се като стрига осакатена от вещер,

Сигурно не знаете какво е това, гледате като счупен водомер,

Но нищо, от мен обида няма да чуете, няма да ви нарека кретен,

Олигофрен, може би дори ще пропусна в този рефрен.

Пак се стигна до това, оу оу оу, ето започва нов ден.

Пак се стигна до това, оу оу оу нещо е сбъркано с този ген.

И така автобуса пристигна на моята спирка, слизам,

Намирам пет лева на земята, бързо се оглеждам,

Май са на мацката слязла пред мен, подвиквам,

Нещо свят ми се зави, шамар получавам,

Явно вината е в мен, че като чубанин викам,

Няма нищо, връщам парите извинение получавам,

Продължавам. Офиса е на 1 км, зелено е, пресичам,

Май мириша леко на чесън, прекалим съм на вечеря,

Какво да правя като скилитките си не меря,

Кеца ми се развърза, спъвам се и падам,

Какво да правя, насилвам се и ставам,

Продължавам. Ей баничка ми се яде,

Да хапна и да подменя чесновото дередже,

В офиса пристигам,с  колегите се  базикам,

Вклучвам компютъра и от работа залитам,

Мамка му и задачи, засипали са ни отново,

Мисля, че са ни пръснали гъзъ с олово,

Мога ли да използвам цинизми отново?

Замислил съм да купя колонки от „Леново“.

Пак се стигна до това, оу оу оу, работата продължава и днес.

Пак се стигна до това, оу оу оу, ще си умрем от стрес.

Влизам в кенефа, петнасейт минути, че не ми се работи,

Свиркам, клатя глава, пъпя си чистя, и за футбол си мисля,

Не може само за работа, трябва главата да си прочистя,

Мдам, май замириса, все пак сме във фирмения кенеф,

Тука всеки отива и след няколко минути постига кеф.

Ех, колко е чаровна Пепи от Ейч Ар-а,

Ръката ми към задника и посяга, спирам се за да не си изям шамара,

Време за обяд, излизаме да хапнем и една биричка да пийнем,

В игри и закачки обяда минава докато с вилиците манджата си ринем,

Закъсняваме едни пет минути, шефа обявява, че дръвчето ще гризнем,

Ако продължаваме така и таргетите някак си не стигнем,

Това маус едно, две три, клавиатурата трака стабилно,

На всички ни се доспива порядъчно обилно,

Четири часа става и всички избухват и се държат дебилно,

Забавата стига кулминация, всеки се смее и шегува,

Някои даже стига до крайности и кецовете си събува.

Ето пак замирисва, някой яко е ял нещо и се изряза,

Мирише на гаспачо с разложен лос, яка проказа,

Но е смешно и забавно
 и всички се смеят, колкото и да е странно.

Пак се стигна до това, оу оу оу, офиса може и да е забавен,

Пак се стигна до това, оу оу оу, май понякога съм кретен.

Джага врътнахме с колегите и стана време да тръгваме,

Компютрите изгасяме, шегувкаме се и куфарите стягаме,

Вкарваме пропуските на излизане и напред продължаваме,

Каква ракия блажена мен в нас ме чака, нямам търпение,

В чашата с истина да се вгледам, няма грам опорочение,

Автобуса отново идва яко изморен, леко помирисва,

Мисля, преди 1 минути съм се качил и вече ми се слиза,

На всички яко ни се струва, че шасито асфалта облизва,

Госпожица шамар от сутринта ми сe усмихна,

Мамка му, пак забравил съм дзипа си да вдигна,

Усмиха се загадъчно и съблазнително тя ми намигна,

Лек разговор, леки теми и ето на моята спирка автобуса присгигна.

Слагам слушалките, усилвам, а в тях  звучи The Streets,

Пияно, речитатив, мелодийка и меки „beats“,

Кеца ми отново се развърза, навеждам се да го вържа,

Замислил съм се без шпек за вечеря, пържолки ще си опържа,

Потупване по рамото и подсвиркване аз чувам,

Обръщам се изненадано и музиката спирам да слушам,

Прекрасната брюнетка от автобуса с моя портфейл в ръка,

Ще я черпя в заведението локализирано на следващата пряка,

„Имам си приятел“ , уклончиво ми казва тя, да се застрахова,

В случай, че дзипа ми отново по случайност  се разопакова,

„Длъжник съм ти“ казах докато тя безмълвно си тръгна,

Но няма значение, след като блажена ракийка в нас си сипна,

А и днес мач има, само до нас трябва да достигна.

Пак се стигна до това, оу оу оу, поредната вечер с ракия в ръка,

Пак се стигна до това, оу оу оу, и винце ше си сипя веднага,

Пак се стигна до това, оу оу оу, мач на стрийм на компютъра,

Пак се стигна до това, оу оу оу, хапвам си крехка пържолка.

Пак се стигна до това, оу оу оу, много запетайки използвах,

Пак се стигна до това, оу оу оу, точките може би пропуснах.

Двубоят донесъл най-мното хет-трици в историята на Висшата лига... Или видяно през моята клавиатура.

„It’s there to remind our lads who they’re playing for and to remind the opposition who they’re playing against!“ -  Bill Shankly on “On This Is Anfield” sign

Великият председател Шанкли  е смятал винаги Анфийлд за крепост. С цялото ми уважение към бащата-основател не съм съгласен с него. Този сезон Анфийлд е касапница. Всеки мач за опозицията е като кървава баня. Сценарист Брендън Хитчкок. Най-добрата защита в Англия, поне според показателя чисти  мрежи, бе разчленена от четата на БрендънЪ. Мордекайзер и Коншиъсчелни не знаеха централни бранители ли играят, бекове ли, или актьори в хорър-слашър филм повърнат от Холивуд. Или може би тестваха новата "хак енд слаш“ офлайн версия на ФИФА? Каквото и да правиха могат да се успокоят като погледнат резултатите тази година на наша земя: Liverpool 4 – 0 Everton; Liverpool 3 – 1 Crystal Palacе;  Liverpool 4-1 West Bromwich ;  Liverpool 4 – 0 Fulham ; Liverpool 5 – 1 Norwich City; Liverpool 4 – 1 West Ham United; Liverpool 3 – 1 Cardiff City. Нарочно не давам резултатите от някои  и други мачове, които за мен просто не са се състояли/ Астън Вила/.

Воеводата Брендънъ остави непроменен състава си за трети пореден път. Не че има много опции пред себе си. Отново играхме това гърбаво 4-3-3, което мяза повече на 4-1-4-1. Джерард стоеше стриктно пред централните защитници. Коутиньо и Хендерсън бяха изнесени с една идея по-напред от капитана и така осигоряваха щит на защитния щит. Общо взето Скитълс и мечето с нежно сърце бяха отново предпазвани от двоен щит. Започвам на това да му викам „мулти-щитиране“. Разликата от двубоя с Евертън – Суаридж не пазиха бат С‘Али, а обратния фланг.

Арсен-чо предвидливо бе пратил Окслейд да играе срещу толкова си можещият С‘Али. Да ама Брендънъ бе предвидил това и бе пратил Рахийм там. Резултата го видяхме. Осклейд „квадратната глава“ беше обезличен, а Джими Сисоко изглеждаше като редосеялка с 1005 конски сили. Абсолютен титан беше С‘Али днес. Явно беше превключил на мод You shall not pass“. Три от три при спечелени единоборства. Само три сгрешени паса /22 от 25/ . И най-забавното – един опит за гол и то във вратата на Шчезни, а не в на Симон. Ако продължава така да играе бат С‘Али ще се превърне в култов герой, така както се случи в предишното му прераждане на Анфийлд под формата на Джими Траоре.

Страхотни двайсет минути. Не мисля да се спирам на всеки един гол по отделно. По-скоро искам да изкажа това, което най-много ме впечатли. Играчите в червено се държаха като побеснели Клондайкски вълци. Ловуваха на глутници. Всяка една зона където беше топката, се изпълваше с 3ма играчи в червено. Така се защитавахме. Така нападахме. Другото, което ме впечатли безкрайно беше начина по който пресираме. Не беше преса тип „Мажем всичко по пътя“. Беше преса като по учебник. Икзлючително интелигентна. Знаците кога трябва и не трябва да се пресира биваха разчетени по умопомрачително академичен начин от целия отбор. Ако тези т.нар. „спусъци“ за начало на преса отсъстваха, то нашите се прибираха дълбоко в нашето поле. Защитата и халфовете стояха близо един до друг, не оставящи празно пространство на включващите се от втора позиция халфове на Арсенал. Възможността за игра с един пас пред вратата,нещо което Арсенал умеят, бе сведена до мимимум. Логично Симон нямаше работа и си пиеше сангрия.

От другата страна Арсеналите не бяха на себе си. Според мен проблема е психически, ама не съм Фройд за да го докажа. Разбира се не малка вина носи и Венгер, който не показва завидна тактическа гъвкавост. Както споменах по-горе Мордекайзер и Коншиъсчелни не знеха къде се намират. Озил подаряваше топката на всичко що носеше червено на терена. А липсата на Фламини можеше да бъде забелязана дори и от Стиви Уондър. Лондончани нямаха човек, който да пази двамата централни от свирепата бързина на контра атаките ни. Комбинацията от слабата форма на главния диригент на „Арсенал Блус Бенд“/Озил/ и липсата на главния пехливанин грижещ се за безопазността на защитата довършиха „Гънърите“. Не знам какво мислят да правят Арсенал в този промеждутък от време, в който ще играят с всичко що е кораво/Баерн, Сити, Ливърпул, Тотнъм.......... абе айде дори и Юнайтед. Мойс знае как да ги бие на Емиратс/. Венгер да му мисли. Факт е, че до сега не е показал особено разнообразие в начина на игра. Контузиите допълнително усложнават ситуацията им. Ма квото е. Ние си гледаме нашата паница.

Второто полувреме няма какво отново да се коментира. Ние контра атакуваме. Ония се опитват да вкарат гол.  Сега ще ви занимая малко с лични неща. Защо мразя Манчестър. Не е заради безкруполния им бивш меринджей, който си мисли, че е по-велик от Пейсли. Не е заради побутвания от съдии, Фърги Тайм, титли и купи , това че ни задминаха. Ненавиждам го тоя отбор заради феновете им. Надменни, арогантни, необразовани тюфлеци, помнещи само това, което им харесва, незачитащи традициите-мазоли. Подчертавам не всички са такива. В контраст беше представянето на гънърските фенове вчера. След като вкараха дузпата те се радваха саркастично и гледаха от веселата страна на нещата. . Във форумите се появиха истории как фенове на Ливърпул са се натъкнали в пъбове пълни с гънъри/ историите не са от Англия мисля / и вместо бой, са отнесли поздравления. В TIA има един Redandwhite , който влезе изказа обективно мнение за мача и ни поздрави. Дори и в този форум си отглеждаме един гънър, който изказа уважение след мача. Да, Арсенал бе отбора предложил неуважителното 40 000 001 паунд за Суарез/нещо, което според слуховете ние сме направили с Базел за Салах/, но когато стане въпрос за футболни сблъсъци, тези мачове са били изпълнени с взаимно уважение.

Стърлинг абсолютно заслужено отнесе наградата „Мъж на мача“, но за мен един друг играч беше с глава и рамене над другите. И това беше Джерард. Критиките, които е отнасял от мен са солидно документирани. Но този не-човек за пореден път показа,че е полу-бог. Абсолютен феномен. С всеки изминал мач се чувства все по-удобно на тази си позиция. На 33 години показва, че старостта е състояние на ума , а не на тялото. Много хора си мислят, че колкото повече остаряват, толкова по-трудно се учат на нови неща. Е, Капитан – Фантастика за пореден път оборва физическите закони във футбола. 6 спечелени единоборства от общо девет/ най-много от всички на терена/, 2 пресечени паса. Това са само цифри. Какво да кажем за дисциплината, която той показва за да играе на тази позиция /хийт карта/. Винаги съм мислил, че капитана е пламък. Възпламеняване. Импулс, действащ на базата на инстинкти. И ето как ме изненадва... на 33 години. ЕмЕм/Майкъл Мъртвеца/ докато коментираше по БиТи Спорт каза нещо много интересно. „ Тренирах със Стиви от десет годишна възраст. Веднъж Стиви Хайуей ме дръпна настрани и ми каза – Погледни как  Стивън чете играта“. Трябваха ми десет години за да видя това качество у Джерард.

И още нещо, което ЕмЕм отбеляза. През първото полувреме Уйлшийр закъсня с едно влизане до тъч линията и отнесе Джерард. „Ууу , ще видите през второто полувреме как Джерард ще си го върне“ беше реакцията на Мъртвеца.  - ето това е капитан. Постави малкия Джак на мястото му. Един жест с ясно послание – „Апни още бая попара и чак тогава ми се прай на мъж“.



Момент на мача за мен - 

Иначе бих предложил на Роджърс да дава животна заплата на Коло само за да стои около съблекалните. Този човек преживява всичко, все едно се случва на детето му. Човек сърце в деийствителност.Като дете видяло за първи път локва е. Толкова искрен и неподправен.

Размисли върху трансферната политика на Ливърпул - Зимен трансферен прозорец 2014.

Изчаках да свърши лудостта наречена Зимен Трансферен Прозорец – ЗТП/което може да бъде и Закон за Толериране на Простотията, съдейки по безумните коментари в мрежата на някои фенове/ за да седна и аз да си кажа мнението по въпроса. Много деца се държаха като възрастни и много възрастни като деца в тези 31 дена.

Мисля си да започна с въпроса, кои ни бяха трансферните цели. Много хора изказаха, и то с право, мнението ,че сме къси откъм халфове. Играчите, които си поделят там местата са: Джерард, Алън, Лукас, Хендерсън, Коутиньо, Алберто, Стърлинг, Айб, Моузес. В момента там контузеният е единствено Лукас. Като изключим младежите, контузените и неопитните от този списък оставаме с Джерард, Алън, Хендерсън, Коутиньо. При една евентуална контузия на един от първите трима, Роджърс може да размести нещата безпроблемно. Както се видя и този сезон благодарение на стратегията ни да закупуваме играчи, можещи да играят на различни позиции, и Коу и Алберто може да запълнят този номер 10 на върха на триъгълника в средата. Разбира се Алберто е неопитен и го споменавам само като цифра. Това не значи, че не може да влиза при решени мачове за да се дава почивка на Филипе.

По крилата нещата също изглеждат не особено лошо. Имаме Стърлинг, Моузес и Айб, който очаква своят шанс/Коутиньо също може да играе там, стига да не е в чисто 4-4-2/. Както видяхме там може да играят и Стъридж и Суарез в зависимост от постройката и идеята, с които играе състава.

При бековете нещата са грозни. Имаме Кели и Фланагън.... И С‘Али/боже вземи си Али и ни върни Елвис/. Шегата настрани Али може да свърши работа при наличните 15+ мача до края на сезона. Това определено е една зона, в която ни трябват подкрепления. А аз не прочетох много слухове относно наш интерес към подобен тип играчи и това ме очуди и ме разочарова.

Та защо го пиша всичкото това?  До сега говорихме само за титуляри. Погледнете  резервната ни скамейка в последните мачове:

- Евертън :Jones, Kelly, Ibe, Smith, Moses, Aspas, Alberto ;
- Вила: Jones, Kelly, Lucas, Moses, Allen, Aspas, Alberto. ;
- Стоук : Ward, Kelly, Ibe, Aspas, Luis Alberto, Moses, Sturridge;
- Хъл :Jones, Toure, Kelly, Rossiter, Gerrard, Alberto, Moses.

Защо не се насочихме към дефанзивен халф/бек, а към атакуващ футболист? Защото от всичкото написано до тук ясно се вижда, че нямаме играч способен да промени развой на даден двубой от пейката. И Салах/колкото и млад да е има повече опит в големи мачове от Аспас, Айб, Алберто  / и Коноплянка са играчи, които имат уменията,опита и потенцияла да променят хода на събитията. Освен ако Аспас и/или Алберто и/или Айб и/или Моузес не станат побъркани играчи като на ФИФА 2014, нещата може да придобият неприятни окраски в последните 5-10 кръга от сезона.

По въпроса за Янките и Айри. Не мога да разбера убедеността на хората, които твърдят, че Янките си прибирали парите в джоба и/или нямали пари за трансфери. Толкова много хора ли имат достъп до сметките на Хенри и компания? Единственото, което прибират са заплатите и бонусите си. ЛИВЪРПУЛ прибира парите си в джоба. ЛИВЪРПУЛ няма/има пари за трансфери. Хенри и ФСГ няма да изкарат пари от сметките си и да санкционират евентуален трансфер, на Мата да речем. Това ще го направи Ливърпул. Клубът ни вече е самоподдържаща се система. Като пораснал тийнейджър. Сам си изкарва парите, сам си ги харчи. Така че, не мога да приема на сериозно твърденията за прибирането на милиони от поничките  в джоба на шефовете.От там идва и предпазливата трансферна политика що се отнася за „сега за 3-4 милиона ли ще се циганим“. Единствените, които могат да кажат това изречение и да бъдат взети на сериозно са хората, създали си собствена фирма или опитали да правят някакъв вид бизнес със собствени пари. Аз опитах доста скромно с 200лв начален капитал да правя нещо с един мой познат и мога да ви кажа, че и за 10 стотинки се циганихме. Има си план и се действа по него. Ако нещо не-съобразено изникне....лошо. Същото е и с клуба но в по-голям мащаб. Има цели , за които си има максимална сума. Не може да се излезе над тази сума.Защото никой от шефовете няма да изкара парите от джоба си. Ето за това идва и поетапното разплащане. Защото клуба чака едни пари от нови сделки. За добро или зло това е реалността в момента.

И сега най-мразеният човек в Света – Айри. Един изключително полезен бизнесмен, чийто сделки най-вероятно са задържали Ливърпул извън Администрация в онези „Тъмни векове“. Човек, стоящ между чука и наковалнята. От една страна Комитета е дал един бюджет за играч Х, от другата стоят феновете, които искат играча У и биха си продали и душата за да се получат нещата. Та този човек е изкаран от средата, в която се чуства уютно – бизнес сделките, и е вкаран в една негостоприемна среда , футболните трансфери. Нещо като Шкртел  в мача срещу Боро 2009, когато Рафа го постави на десния бек. Даунинг играеше срещу него и стана МОТМ, който не помни. Айри е изкупителната жертва. Той е човека в кадър. Ако Комитета се провали, най-много ще си го отнесе главният парламентоьр.Парламентьор, който най-силното му умение е да прави бизнес, а не футболни сделки. И това вече се вижда пореден трансферен прозорец.

Сигурен съм, че много хора ще кажат, че защитавам шефовете, янките и явния виновник за всичко – Айри. Ако така тези хора се почустват по-добре, да го направят. Всичко, което написах до сега са моите разсъждения за това какво се случва в отбора и не взимам позиция. Не мразя янките нито Айри. Опитвам се да ги разбера, за да мога да ги съдя пред себе си. Единтсвеното, което наистина ме изнерви бе израза, че „янките се циганеели“. Не те се циганят, а Ливърпул. И хората, които имат право да го казват, поне за мен, са хора разработили един успешен проект. Само такива хора могат да знаят какво е „за 3-4 милиона да се циганиш“.
И накрая ще завърша с още едно смехотворно твърдение на някои хора. Роджърс е бил непоследователен в изказванията? Изказването след мача с Челси – „“There’s no doubt our quality in our squad, with all due respect, isn’t big enough to cope with two big players like that [Sturridge and Coutinho] missing,” says Kop chief .

Изказването в официялното интервю на сайта – „Boss: My confidence in current squad“. Някой замисли ли се, че едновремено състава може да е и къс, и мениджъра да има доверие/да е уверен/ в него? Или е невъзможно? 

Кръвавото дерби ... или видяно през моята клавиатура.

"He (Sturridge) is a top player with huge potential and he can be whatever he wants to be," –Gerrard.

Ей такова биене не е имало от 1982 насам.  Само, че този път шляпането на сините носове бе постигнато по различен начин. Роджърс избра това, което има на разположение и което на практика излезе и срещу Вила. Флано бе единствената разлика откъм актьори, играещи на величествения театър „Анфийлд“. Разликата – в начина на игра както и в подредбата на играчите. За разлика от мача с Бирмингамци, този път Джерард не бе бомбандиран с тела на противници постоянно. Хендерсън и Коутиньо осигоряваха щит пред капитана, докато той осигоряваше такъв на защитата. Човека-сърце и Скитълс бяха двойно подсигорявани. Резултата – 4 удара в очертанията на вратата като само 1 бе в самото наказателно поле/фигура 8/. Колкото до самата тактика – никаква идея. Беше някакво 4-1-4-1 или изгърбено 4-3-3. Роджърс сам каза след мача с Виланите, че постройката няма значение. Важното с каква идея играчите излизат на терена. Та разликата този път бе, че в средата не играехме 2-ма на 3-ма. Нямаше огромни каньони оставени между защита и халфове. Тук искам да вметна,че Джордън направи много дисциплиниран мач. Момчето завърши с най-висок процент на успешни пасове/ 92.3% /. Този път не се впускаше безумно в атаки в противниковото наказателно и пазеше батя си Джерард успешно. Много дисциплиниран младеж. Сигурно е бил примерника на класа.

Другото интересно нещо, на което Роджърс постави начало още в мача с Бормамут бе изнасянето на един от СаС по крилото с идея да покрива бат С‘Али. Срещу Бормамут двамата си менкаха местата вляво и покриваха Марто, а този път покриваха С‘Али. Малкият къдравел бразилчето бе поставен в неговата си позиция Любимец 10 и резултата бе на лице – свръх представяне и може би първи сериозен мач, в който му се усеща присъствието. Не само това ами и младежина е направил цели  5 такъла и е успял в 4.. или 3 и ½. Не съм сигурен, тъй като ей тука пише 80%, а както хората са добре осведомени завърших ПМГ с три по математика.

Мача започна спокойно с превес откъм държане на топка на поли-захаридите. Имаха и някое друго ударче към вратата ама то беше от далеч. Благодарение на двойната протекция на халфовете, сините не се добраха до чисто голово положение. От другата страна ние също пробвахме янки-ту с някой и друг удар от далеч, а псевдо бащата за малко и гол да направи след прекрасен пас на Данко.

Първият гол дойде малко на шанс. Гари-Бари се подхлъзна и изтърва Стиви. Стиви я набоде топката като Леголас стрела в ухото на Урук-Хай. А за центрирането нямам какво да критикувам. Вторият гол бе по-прекрасен поне за мен. Стърлинг отнема топката. Пас към къдравелко. С изяшност към Данката, който нахлу от опразнената зона на Камък, който пък се беше  забил дълбоко в нашата половина, явно очакващ безпроблемно изнасяне на топката. Безцеремонен гол. Третият  – не искам да казвам нищо.  До този момент Фъно-вете вече бяха тръгнали в офанзива. Бяха оголили доста пространство в търсене поне на 1 попадение. Даже и оцелиха вратата веднъж. Политолога на вратата, знаещ 5 езика се справи без проблеми. По-рано споменах шанса като фактор, работещ в наша полза. Нека не забравяме, че остригания Боб Марли напусна контузен, а  русолявия му заместник не се включи успешно. Общо взето проблема за нас идваше от Баркли и от Миралас.

С изминаването на минутите Евертън изглеждаха все повече като Уигън в защита. Бранителите им бяха оглозгани от Роуд Рънърите в червено/Алкараз е пълната противоположност на Юсеин Болт откъм скорост/.  Няма какво да си кривим душиците: Роджърс надлъга Мартинез. Играхме полу-перфектна контра-атакуваща игра. Нещо като една идея по-добра от играта ни с Тотнъм миналата година. Оставихме притежанието на топката да не е в наша полза, но се уверихме, че това притежание няма да доведе до нищо. Да си призная малко съм разочарован. Никакви притеснения. Никакво гризене на нокти, чупене на мишки и столове. Нищо. Безобразие! Прекалено спокойно вървеше срещата.

Ей най-после разбрах в какво е добър бат С‘Али. Човека бе зле в края на мача толкова, колкото в началото. Константа е. Толкова е константа, че отне топка на Баркли, щото младежа се бе поизморил. Майкъл Умрелият, който коментираше по БТ Спортс доста му се присмиваше на новото Джими Траоре.Не че няма за какво, ама човека направи най-много опити за единоборства – цели 6. Вярно спечели само 3 от тях ма кво?Взе ли топката на играча, заради който злобно завиждам на Евертън. Взе! Повече няма какво да казвам.

Дойде време и да изтъкна някои негативни неща в играта ни. Защитата ни за пореден път бе много близо до наказателното и от това страдаше и пресата ни. На два пъти видях как СаС и Хендо/Коу пресират за да отнемат топката в противниковото, Джерард не се включва, Евертън успяват да я изнесат и човека, получил топката се обръща и вижда 30 метра свободно пространство. Иска ми се да си го обясня това с липсата на скорост в Коло. Дано да е така.

Другата критика – все още сме отбор, зависещ от първият гол в мача. Развоят на срещата не се отличава много по развоя на всяка една среща, в която съсипахме противника. ДА, Анфийлд заприличва на крепост.ДА, опозиционерите ни се на*чкват о гащите преди мачовете. Но винаги ще има едни като Вила, дето ще дойдат с вдигнати юмруци  и ще се опитат да вземат нещо от срещата. Роджърс трябва да вижда този „тренд“.

След като мача бе решен започна едно лигавене тип „Вчера в детската градина“. То не бяха дузпи, неподавание, изтрели от всевъзможни ъгли. Много ме издразни поведението ни след 4-тия гол. Роджърс бе на същото мнение. Набързо смени Стъридж и Коу. Вторият бе минал на предавка „Аз стреля от всякъде и от къде   може. Коу чупи. Иска ГОЛ“.

Чудих се какъв подтекст да вкарам на писаницата. Мислих си да се присмея надменно на сЛър боби борисов, който твърди , че Суарез не е гол майстор. Или да вкарам мнението на Овен, че при нас играе Али Траоре. Или че тактическата постройка няма значение според Роджърс. Избрах  да подтекстувам за Стъридж. Момчето наистина може да бъде това, което пожелае. С много работа, Даниел може да е един от най-добрите нападатели в Света. Физическите данни са на лице. За психическите още има какво да се желае. На практика това бе първия голям мач на Дани, в който той реши изхода на двубоя. НО в същото време показа и другото си лице. Алчен, лигавещ се. Държащ се непрофесионално. Леке. Беше доста ядосан на себе си след смяната. Така и трябва. Тук голямо евала и на Роджърс, който грам не му прости за лиготията. Та, Стъридж трябва да реши какво иска да бъде. Свръх нападател от който защитата ще се страхува и в който съотборниците вярват.  Или разглезено дете със свръх потенциал.

Лачена обвивка

Пенка взе заплата на 30.01 Четвъртък. Още същата вечер се обади на приятелките си Димитричка/по прякор Дий/, Кирилка/ Сайри/ и Нинка / Ния/. Срещата веднага бе уговорена - след работа в МОЛ-а за да пазаруват и да харчат.

Пенка или  по прякор Пай-че, си направи плана за 31. Облече си най-яките дрехи. В обедната почивка отиде да си направи прическа и маникюр. Изръси се бая пари. Пай- че бе много приятно момиче на 25 години. Чернокоса с хубави кафеви очи наподобяващи тези на сърна. Имаше изправена походка с генетично стегнато дупе. Краката и не бяха дълги но впечатляващо прави. Задника и бе тип "Ох на батя имам какво да щипна ама не прекалено". На кратко Пай-че бе една идея по висока от стереотипа за "Джобно латино гадже".  Подразбира се, че когато момичето влагаше пари в себе си, придобиваше изключителен външен вид. Приятните момичета винаги стават мега красавици с леки ъпгрейди за средно заплащане. Влизайки в сградата на компанията в която работеше, Пай-че привлече много погледни. Дори съсловието на гейовете подсвиркаха след нея. Тя се обърна и им намигна. Последва приятелски вой като на  Хъски. Пенка бе много близка с това съсловие. Бяха си сформирали групичка "НашТе момичета." Колегите от стаята й също бая се изпотиха при вида на пипнатото Пай-че. Така реагираха на всяко коледно парти  когато една сума пари се влагаха във външния вид на изключително чаровната Пенка. Жалко, че фирмата забраняваше връзка между хора от един отдел.

В уреченият час Ния, Сайри, Дий и Пай-че се събраха. Прегръдки целувки и хайде по магазините. Зара, Ню Йоркър, Марк енд Спенсър бяха само част от спирките на прекрасно избараните нимфи. Дамите обиколиха всичко. Никоя не си хареса нищо. Причини много - от липсата на цвят "Пепел от рози" до "съблекалните миришат на потни пингвини играещи тенис на корт". След два часа обикаляне на МОЛ-а  момичетата седнаха в сладкарницата на 2рия етаж. Всяка една си поръча най-скъпото възможно сладко. Клюкарстването започна. Коя с кой излязла, колко пари имал, цвета на колата, големината на сметката и пакета, какво се случило в работа, коя на кой направила свирка, кой се напил. Женски работи.

След два часа клюки-млюки и тъпчене на едно парче от скъпото лакомство, Пай-че посегна към чантата си, изкара от там телефона си, проведе бърз разговор, извини се на приятелките си, че трябва да ги остави и тръгна. Стигайки до спирката на 413 тя се огледа. Нямаше познати наоколо. Остана. Автобусът дойде и тя се метна на него. Влизайки тя започна да се бута с тълпата. Трескаво търсеше оставено билетче след като не и бяха останали никакви пари. Тя бе изхарчила финансиите си за седмица напред. Видя билетче на земята и се метна като кечист от третото въже на пода. При вида на приятно заобленото дупе на Пай-че от задната част на автобуса, група ученици завиха като глутница сибирски вълци.

Толкова бе вглъбена в търсенето, че не видя как Дий, Сайри и Ния пристигнаха на същата спирка за да чакат 305 и с известна доза нервност търсеха стотинки за да могат да съберат пари за три билетчета. 

Джерард е Пирло .. Или видяно през моята клавиатура.

„Водолеите не приемат съвети, защото са инати – световни“ из Зодиите.

Значи /започвам с паразитна дума изречението/ цяла седмица Испанското Рафи и Роджърс не спряха да говорят как Джерард можело да бъде Пирло. Имал знанията и дисциплината да играе  на тази позиция като в същото време диригентсвал като Панчо Владигеров. Значи /продължавам с паразитни думи да си започвам изреченията/ ушите ми са големи 6,9 см. и близки до мен често ми подаряват книжки с „Дъмбо“ за базика, но всеки път като четях тея изказвания не вярвах какво чувам. Че ми се налагаше да препрочитам и да преслушвам изказванията. И докато Рафа може да говори такива неща дангарланкайки си очилата из Средиземноморието, то Роджърс няма този комфорт.

Аджа ба защо трябваше да излизаме 4-4-2 с Котинхьо за крило??!!! Може ли да имаш играчи като Али Сисоко/човек, който ми вдъхва доверие, че и на 28 години мога да стана професионален футболист/ Глен „Отнесения от Вихъра в последните 10 мача“ Джонсън и 33 годишния Пирло „Wanna Be“ и да играеш 4-4-2 с бразилчето за крилце? Резултатът беше плачевен , че и на моменти грозен. Толкова грозна схема и чичко Уой не може да измисли. При него поне няма празно пространство между защитата и халфовете нищо, че нападателя му е отцепен на 1000 левги от халфовата линия. Разстоянието между халфове и защита вчера бе достатъчно на блондинка да паркира Мини Купър. Който не е виждал – и 100 кв.км. празно пространство не са им достатъчни на тези прелестни същества да паркират колата- играчка. Чест му прави на Джерард като си призна, че по-добре да е бил на скамейката първото полувреме. Но да не се отплесвам, че все пак трябва да пиша мача на някой както е модерно.

И победителя за виновник на мача отива при............ Зодията на Роджърс. Явно е,че като истински Водолей тренера ни е инат до степен „Рафа“. Че и двамата обичат да говорят много и да възхваляват всичко що е огряно от тяхната личност. След като наговори куп неща с които не съм съгласен относно ролята на Джерард, той си сложи капитана  в центъра на полузащитата с Хендерсон. Но това не бе всичко. Вместо да играеКрисчън Бейл на крилото нашето шеф сложи бразилчето там. Филип се постара нагледно да покаже, че не това му е мястото. Обърка всичките пасове, които можеше да  обърка, а заедно с бат ’Али изглеждаха като Уоуръл и Харди. Само дето пайове не почнаха да си мятат по лицата. Поне това трябва да му го призная на „Отнесения от Вихъра“. Че не от неговата страна минават повечето атаки на противника /Хийт Карта/. Общо взето на инат всичко не бе както трябва. На инат Джерард трябваше да бъде Пирло в този мач като до себе си има помощта само на Хендо. И цялата тази авторитетна халфова линия срещу 3ма от Вила.

Мисля, че към 30-та минута Роджърс най-после успя да преброи играчите в центъра на терена и да разреши закачливия въпрос зададен от Паскоу „Брендо,Брендо колко играчи в червено имаме в центъра и колко играчи има срещу тях от противниците в този мач“. След решаването на този колосален проблем се случиха две неща. Роджърс получи наградата си от Колин – Дъвка „Идеал“. Второ – Коутиньо влезе в центъра . Разликата веднага се усети и малко от кумова срама взехме да контролираме мача. Докато Миньоле не реши да направи трибут към Рейна. Преди това вече падахме с 1 гол. На всичкото отгоре и по греди падахме. Това вече бе прекалено.

Класическа контра. Суарез губи топката. 500 декара свободно място в центъра на терена с което играчите на Вила злоупотребиха екстравагантно.Коло „Доброто Сърце“ Туре отново се чудеше дали е оставил газовата печка включена и докато се чудеше, Габриела го мина/Явно като си на възраст почваш да се притесняваш какво си забравил по-често/. Пирло,  в този мач изигран от Стивън Джерард, остави Варщайнер да мине пред него безпроблемно и да забие топката в мрежата на Рейна, изигран от МиньолеТ.

За дузпата – Алан Смит/бивша легенда на Арсенал, не онзи русия/ докато коментираше мача по Скай го каза най-добре – „Дузпа, която няма как да не дадеш.“ Гузан даде шанс на Суарез да търси контакта. Суарез усети контакт омекотен с „Коколино“ и падна. Точка. Дузпа има. Кристиано се просна 2009 като ги бихме 4-1 по същия начин.

По принцип преди да седна да пиша винаги преглеждам статистики. Слушам предаването на момчетата от TAW и преглеждам MOTD, но този път не се сдържах. 24 часа след тактическото лекомислие на Роджърс на мен още не ми е минало. Бесен съм му на зодията.

Опит след опит се вижда, че Джерард не е Пирло. Никога не е бил и никога няма да бъде. Подложен ли е на напрежение при изнасянето на топката/Саутхямптън, Арсенал/ той греши. Диригентските му умения също аз лично подлагам под въпрос. Да разпределяш топката с 60 метрови извънземни пасове не е контрол на темпото. Трябва да знаеш кога да ги правиш. Същото се отнася и за късите пасове. И как може да искаш Джерард да ти контролира мача след като в средата губиш откъм бройка, а и по всичко личеше и откъм желание.  Второто полувреме зад себе си имаше Лукас и нещата изглеждаха с една идея по-добре. Ама какво щеше да стане ако Вила бяха тръгнали отново да пресират? Въпрос, на който се радвам , че не видях отговора.

Скъсаха се да хвалят Ламбърт за тактическата гениалност. Видиш ли този симпатичен чичко бил надиграл Роджърс. Да ама не. Роджърс надигра Роджърс. Предпочете да жертва баланса  и да оголи центъра/2ма в средата, срещу отбор, който е известен с агресията си и контра-атакуващия си стил/ за индивидуалността/САС заедно/. Убеден съм, че ще видим в бъдеще по-добри начини за вкарването на двамата в употреба.

Поне едно хубаво нещо се сещам от този мач. Може и повече да са така като се замисля. Най-после ще спрат глупостите за титла. Ливърпул не е готов. От към играчи малко не ни достига. Откъм характер – много. Видя се, че не сме шампионски отбор въпреки обрата. Нямаше го този шампионски натиск, водещ до голове в последните минути.  Какъв натиск, то напън нямаше след 70-та минута.

Друго хубаво нещо което може да последва от цялата ситуация е, че евентуално вече се вижда - без Алън,Лукас или някой хипер активен бъдещ опорен халф, нещата не вървят. Ако Стивън ще става Пирло то до себе си трябва да има побъркани халфове, които да не се измарят да тичат като Джак Ръсели на кокаин.

Сигурно много неща не съм написал и казал и ще се сетя в последствие но не се сдържах. Водолеите ме вбесиха вчера.

А, и да. Футболни анализатори и настоящо-бивши треньори говорят за това как Джерард ще стане Пирло. Aз обаче искам да питам господата Бенитез, Роджърс и анализаторите- Кога Пирло ще стане Джерард??!!?!?!